С Решение от 19.02.2026 г. КС отмени забраната за технически преглед при неплатени глоби . С решението съдът обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 147, ал. 9а от Закона за движението по пътищата, която щеше да влезе в сила от 7 май 2026 г. Според това неосъществено правило трябваше не само собственикът на автомобила да е платил всички глоби за нарушения на пътя. Неплатени глоби не трябваха да имат ползвателят на автомобила и този, който реално представя (управлява) автомобила за проверка на техническата изправност.
Как се стигна до това КС да отмени забраната за технически преглед при неплатени глоби?
Делото бе образувано на 07.11.2025 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 147, ал. 9а от Закона за движението по пътищата поради твърдяно противоречие с Конституцията. Според омбудсмана атакуваната разпоредба ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите. С това се цели принуждаване на длъжниците да платят наложените им по Закона за движение по пътищата глоби, извън установения ред за принудителното им изпълнение.
Какви са мотивите на КС да отмени забраната за технически преглед при неплатени глоби?
Недопустимост на „държавния рекет“:
КС е категоричен, че държавата не може да компенсира своята административна неефективност при събирането на глоби, като ограничава основни конституционни права. Удовлетворяването на държавните вземания трябва да става чрез предвидения законов ред, а не чрез изкуствени прегради.
Нарушаване на правото на собственост:
Забраната за ГТП де факто лишава собственика от възможността да ползва вещта си. Тъй като без преглед колата не може да е на пътя, това накърнява правото на ползване, което е основен елемент от правото на собственост.
Липса на връзка между „цел“ и „средство“:
Легитимната цел на техническия преглед е единствено пътната безопасност. Обвързването му с плащането на глоби превръща една мярка за сигурност в инструмент за финансова принуда, което е недопустимо.
Парадоксът с „третите лица“:
Разпоредбата санкционираше собственика дори за задължения на лицето, което просто кара колата до пункта. Това е грубо нарушение на принципа на правовата държава – да отговаряш за чужди дългове.
Непропорционалност:
Ограничаването на правото на труд и свободно придвижване е твърде висока цена за събиране на глоби, за които държавата разполага с други механизми (НАП и съдебни изпълнители).
*Повече статии може да намерите в блога ми или в секцията „ актуално“ в сайта ми www.advokatdimitrov.com
**Актуални статии от блога ми:
– Купих кола със скрит дефект: Мога ли да я върна и да си взема парите?
– Адвокати: Продажба на МПС без нотариус – рискове?
– Окончателно: Съдът ще отнема МПС за алкохол и наркотици
– Как единият партньор може да извърши придобиване на имот по давност при фактическо съжителство от другия?
– Ще убие ли личният фалит абсолютната давност през 2026?
– Личен фалит през 2026: „Добросъвестният длъжник“ – новият правен призрак
– Закон за личния фалит – ще има ли желаещи да фалират?
– Погасен по давност кредит се заличава в ЦКР
***Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат в Пловдив и София.
