Абсолютната давност влиза в сила от 03.06.2021 г. Със Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите, обнародван в ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г., в сила от 03.06.2021 г. законодателят прие НОВА разпоредба, която предвижда, че с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Абсолютната давност – факт след няколко неуспешни опита!
Измененията имах възможност да коментирам за Правен свят и Темида – цената на истината.
10-годишната абсолютна давност реално се въвежда само за една част от задълженията на физическите лица. Не се изключва отговорността на наследниците. С промените, свързани с въведената абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите не изчезват всички дългове, каза адвокат Росен Димитров в предаването „Темида – цената на истината“ по тв Евроком.
Правилото не е абсолютно. От него са предвидени изключения. Те са вземания за:
- Непозволено увреждане – причиняване на имуществени и/или неимуществени вреди на друг.
- Неоснователно обогатяване – получаване на нещо (пари) без основание или на отпаднало основание;
- Издръжка – плащания от родители на малолетни, непълнолетни и учащи се;
- Трудово възнаграждение – Заплати;
- Обезщетения по Кодекса на труда – суми за оставане без рабаота, отпуски и др.
- Вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в граждански дружества.
- Вземания по повод приватизационни сделки или имущество,
- Вземания за имущество реституирано по реда на нормативен акт.
Повече в ”Погасителна давност. Могат ли да ме осъдят въпреки, че е изтекла?” Автор Росен Димитров адвокат в София и Пловдив.
Въпросът “Могат ли да ме съдят за погасени поради давност задължения?“ ми се задава доста често. Чести са и вариации на този въпрос “Имат ли право да ме съдят за погасени по давност задължения“? “Защо ме съдят, нали има давност“? “Законно ли е да ме съдят, няма държава…?“ и други подобни.ОТГОВОРЪТ: Отговорът на тези въпроси е положителен и е интересен.
Абсолютната давност – правила.
Прилагат се и правилата за спиране и прекъсване на давността, установени в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, а именно:
Давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането. (2) Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Абсолютната давност новите правила:
§ 1. Създава се чл. 112:
„112. С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.”
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
§ 3. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 20 ноември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева.
*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат в София и Пловдив.
**Повече на www.advokatdimitrov.com
***Свързани теми:
– Личен фалит! Възможно ли е?
– Премахване на вечния длъжник?
– Има ли давност?
– Погасителна давност. Могат ли да ме осъдят въпреки, че е изтекла?
– Погасителна давност и давностни срокове при различни задължения.
