Нов закон за бързите кредити 2026 г. Какво става с лихвите и неустойките?

15/10/2026
Нов закон за бързите кредити 2026 – подписване на договор за бърз кредит
Какво променя новият закон за бързите кредити?

Нов закон за бързите кредити 2026 г. Какво става с лихвите и неустойките? Ако имате бърз кредит или обмисляте да изтеглите такъв, този нов закон за бързите кредити ви засяга пряко. Отделен закон за бързите кредити не съществува. Става дума за проекта на нов Закон за потребителския кредит, който ще замени сегашния. Депутатите го приеха на първо четене на 23 септември 2026 г. Сега текстовете се променят преди второто четене – и промените са сериозни.
Предвидено е законът да влезе в сила на 20 ноември 2026 г. (срокът по европейстака директива) и да се прилага за договори, сключени на и след тази дата.

Нов закон за бързите кредити: отпада ли таванът на лихвите?

Според проекта на Министерския съвет – при малките кредити, да. Таванът на ГПР (годишния процент на разходите) от пет пъти законната лихва остава, но не важи за кредитите до три минимални работни заплати. А точно такива са повечето бързи кредити.
За тях остава само таванът на общите разходи: до 20% от главницата при срок до един месец, до 30% при срок до три месеца и до 100% при по-дълъг срок.
Какво означава това? Вземате 1 000 евро за една година – връщате до 2 000 евро. И то без нито ден просрочие.

Какво става с неустойките и лихвата за забава?

Лихва за забава и неустойки по бързи кредити – договор за кредитОтделни правила за неустойките проектът няма. Остава общото правило – клауза, която заобикаля закона, е нищожна. Затова спорът за неустойките ще продължи да се решава в съда.
По-лошото е при лихвата за забава. Сегашният закон я ограничава до размера на законната лихва. В проекта на Министерския съвет такова ограничение няма.

Какво може да се промени на второ четене?

На 9 октомври управляващите внесоха предложения, които обръщат точно най-спорните текстове:
• специалният режим да важи за кредити до две, а не до три минимални работни заплати;
• таван от 20% за първия месец, който расте постепенно до сегашния таван от пет пъти законната лихва;
• лихвата за забава отново да не надвишава законната лихва;
• кредит без реална оценка на доходите да е нищожен – връщате само главницата;
• предсрочна изискуемост едва след две неплатени вноски и 30 дни предизвестие;
• колекторите да не звънят между 20:00 и 8:00 ч.
Това са предложения, а не закон. Дали ще минат, ще стане ясно на второ четене.

 

Нов закон за бързите кредити: какво още се променя?

Освен лихвите и таваните, проектът променя и правилата при сключване, отказ и просрочие на кредита.

Ще проверяват ли доходите ми преди бърз кредит?

Да. Преди всеки кредит кредиторът трябва реално да прецени дали можете да го върнете – по доходи, разходи и други задължения, а не само по кредитната история. Социалните мрежи няма да могат да се използват за тази оценка.
Проблемът е, че според проекта на Министерския съвет договорът остава валиден, дори кредиторът да не е направил оценка. Той плаща само санкция от 6 000 до 20 000 евро. Затова предложението такъв договор да е нищожен е толкова важно.

Край на непоисканите кредити и подвеждащите реклами

Кредит без ваше искане и изрично съгласие няма да има. Предварително отметнато съгласие не се допуска. Забранява се и изпращането на непоискани кредитни карти, както и увеличаването на кредитни лимити без ваше съгласие.
Рекламите няма да могат да представят кредита като решение на финансовите ви проблеми, като заместител на спестяванията или като нещо бързо и лесно, независимо от кредитната ви история. Всяка реклама ще трябва да съдържа предупреждението „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.

Мога ли да се откажа от бърз кредит?

Да – в 14-дневен срок, без да посочвате причина и без неустойка. Връщате главницата и лихвата за дните, в които сте ползвали парите.
Можете и да погасите кредита предсрочно по всяко време. Обезщетение за кредитора се дължи само при фиксирана лихва и само ако за 12 месеца предсрочно погасите над 10 000 евро. При бързите кредити това на практика означава, че обезщетение няма.

Нов закон за бързите кредити забранява записа на заповед

Кредиторът няма да може да ви задължава да подписвате запис на заповед или менителница. Ако все пак има такъв документ, той трябва да е свързан с договора, да се актуализира след всяко плащане и да ви бъде върнат след пълното погасяване. В противен случай е нищожен.

Какво става, ако не мога да плащам?

Длъжници на бързи кредити при просрочие – сметки и договор за кредитПреди да започне принудително изпълнение, кредиторът ще трябва, когато е целесъобразно, да обсъди с вас отсрочка или преструктуриране на дълга. Ще получавате и ясна информация за просрочията и последиците от тях.

Нищожен договор: връщате само главницата

Ако договорът не отговаря на ключови изисквания за форма, съдържание, лихви или право на отказ, той е нищожен. Тогава дължите само сумата, която реално сте получили – без лихви и други разходи.

Нов закон за бързите кредити: какво значи това за вас?

Повече защита: оценка на доходите, край на непоисканите кредити и на задължителния запис на заповед, право на отказ. Според проекта на Министерския съвет обаче най-скъпите малки кредити остават без таван на ГПР и без ограничение на лихвата за забава.

Окончателният вариант зависи от второто четене. Ще обновя статията, когато законът бъде приет.
Ако имате бърз кредит и смятате, че плащате повече, отколкото дължите, пишете ни – ще прегледаме договора ви.

*Повече статии може да намерите в блога ми или в секцията „Актуално“ в сайта ми www.advokatdimitrov.com

**Свързани теми:

– Личният фалит е факт! Спасение или капан?
– Бързи кредити и схеми за измама
– Длъжници на бързи кредити – все повече млади хора затъват
– Бърз кредит – длъжници връщат огромни и незаконни суми
– Длъжник осъди колекторска фирма и й стана кредитор
– Незаконен запор от ЧСИ и още един осъден колектор
– Публична продан от ЧСИ на единствено жилище заради бърз кредит
– Защита от колектори, кредити и ЧСИ
– Запор от ЧСИ без да знам! Законно ли е?

***Настоящата статия не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат в Пловдив и София.

Свързани статии