От известно време предложенията за изменения в Закона за адвокатурата добиха изключителна популярност. Становища по него взеха Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българска стопанска камара (БСК), Съюзът на юристите, Съветът на нотариусите, гражданите, като потребители на адвокатски услуги.
Стигна се дори до там в публичното пространство да се изрече изключителната манипулация, че с измененията в Закона за адвокатурата се застрашавала националната сигурност.
Най-силно впечатление ми направиха позициите на Съвета на нотариусите (тук) и тази на Съюза на юристите (тук и тук), поради което настоящата статия, разглежда само тях.
Съображенията на споменатите са:
1. С промените се създава адвокатски монопол.
2. Промените са заплаха за националната сигурност.
3. Промените ще оставят без хляб хиляди правоспособни юристи.
Адвокатурата е най-масовата юридическа професия с над 12 000 членове. За сравнение – нотариусите са 600, а броят на юрисконсултите-според желанието и възможностите на всяка фирма.
Адвокатурата е единствената професия с юридическо образование, в която всеки може да се впише само въз основа на юридически стаж, т.е. свободно. Към момента този е стаж е 5 г. Според едно от предложенията в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, тази възможност следва да отпадне, а всеки, който иска да стане адвокат да полага изпит, независимо от продължителността на стажа си като юрист или вида му.
Адвокатурата е единствената професия с юридическо образование, в която доходите зависят изключително от професионалните и морални качества на всеки адвокат и неговата пазарна адекватност.
Адвокатурата е единствената професия с юридическо образование, упражняването на която НЕ Е на квотен принцип – броят на упражняващите я не е ограничен със закон или в зависимост от други обстоятелства. ВСИЧКИ останали професии, за които се изисква юридическо образование са на квотен принцип – допускат се само определени бройки, а за да се упражняват е също необходимо преминаването на ИЗПИТ.
Това са: разследващи полицаи, следователи, младши прокурори, прокурори, младши съдии, съдии, нотариуси, помощник нотариуси, съдебни изпълнители, помощник съдебни изпълнители, юрисконсулти. Чрез изпит заемат своята длъжност дори съдебните помощници. Започването на работа като юрисконсулт също е свързано с интервюта, препоръки и изпит. Това означава, че всеки който желае да упражнява една от споменатите юридически професии трябва да положи изпит. Такъв трябва да положи дори най-прочутият адвокат в страната, за да стане младши прокурор-например. Обратното обаче, (прокурор да стане адвокат) трябвало да става по право, само въз основа на стаж.
ЗА НОТАРИУСИТЕ:
Придобиване на права като нотариус, според Закона за нотаруисите и нотариалната дейност (ЗННД), почти със сигурност означава, че съществуващ нотариус трябва да умре или да бъде осъден. Другите две възможности са нотариус сам да се откаже от дейността си или да бъде поставен под запрещение (да полудее). Нещо повече, Законът възлага основно удостоверителна функция на нотариусите. Дейността по изготвяне на нотариални актове, пълномощни, декларации и др. е вторична. За нея нотариуса не носи отговорност.
Изготвените от нотариуса книжа, често се представят за донесени (предоставени) от клиента, искащ нотариалното удостоверяване на документа – именно, за да се избяга отговорност. Така нотариусът – един на 10 000 жители, (според ЗННД) брани националната сигурност и възможността адвокат да не може да извърши нотариална заверка на подпис срещу, предварителна регистрация и 6 лева за услугата. Толкова е таксата за заверка на подпис. Но пък нотариусът – един на 10 000 жители, няма против и не счита за заплаха на сигурността, тези удостоверения да се извършват от кметове и кметски наместници, за които дори висшето образоване е препоръчително, а не задължително условие.
Огромна част от аргументите срещу предложените промени стоят върху европейските препоръки за либерализация. А реално погледнато, възможността на адвокатите да заверяват преписи от документите, представлява точно това – либерализация на удостоверителните услуги, предоставяни от нотариусите, кметове и кметски наместници. А отвъд принципния въпрос за либерализацията стои и фактът, че по този начин ще бъдат улеснени крайните потребители.
ЗА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ:
Според тях в следствие на измененията в Закона за адвокатурата ще се получи следното:
”Стотици напълно правоспособни юристи, ще останат без възможност да практикуват това за което са учили…”.
Горното поради това, че със законопроекта се въвежда като задължително условие полагането на адвокатски изпит за вписване в адвокатска колегия. Интересно, е че Съюзът на юристите не критикува споменатият закон, който предвижда, че на 10 000 жители се полага един нотариус. Последният не препятства възможността им да упражняват юридическа професия. Не препятстват възможността им да упражняват такава професия и изпитите на всички други юридически професии.
Освен това твърдението е умишлено манипулативно. Изключвам другата възможност – да е продукт на непрочитане или дълбоко неразбиране на закона. По никакъв начин измененията в Закона за адвокатурата не засягат дейността им като юрисконсулти. Те ще могат и при новия закон (ако той бъде приет) да упражняват професията си по правно обслужване, процесуално представителство на дружеството, за което работят по трудов договор.
Чиста манипулация е и това, че: ”бедните ще са практически лишени от шанс да получават безплатно правни консултации, защото те вече стават наказуеми”.
Както в сегашния, така и новия Закон за адвокатурата се предвижда възможност адвокат да оказва безплатна помощ на материално затруднени лица, а Закона за правната помощ урежда безплатна, финансирана от държавата правна помощ по граждански, административни и наказателни дела, осъществявана от адвокат.
Пак според юрисконсултите:
”Но е публична тайна и друго: че гилдията (разбирай адвокатската) е тъпкана с много юристи, които просто не стават за там.”
Без да се впускам в оспорване на верността на твърдението, че в адвокатското съсловие има такива, които не са за там, не разбирам идеята им за подобрение и повишаване качеството на адвокатите с идеите им ТЕ- юристконсултите да станат адвокати без изпит. Т.е. бленуващите и борещи се за качествени адвокати юристи, целят и смятат за разумно ”влизането” в адвокатската колегия БЕЗ изпит за изключителна мярка, която би издигнала авторитета на адвоката и повишила професионализма му!?! Ето и настояването им:
”Съюзът на юрисконсултите настоява да остане в действие досегашният текст на чл.6, ал.3 в Закона за адвокатурата, който дава възможност на юристи с юридическо образование, с призната правоспособност и с юридически стаж повече от пет години да бъдат приемани в адвокатската колегия само въз основа на молба и на доказване на юридически стаж.”
За никой не е тайна, че много правоспособни юристи (завършили право) НЕ МОГАТ да вземат адвокатски изпит, отварящ им портите към адвокатската професия. И понеже не могат, смятат, че ще повишат качеството на адвокатурата, ставайки адвокати БЕЗ изпит. Също не е тайна, че много правоспособни (завършили право) юристи се водят ”юрисконсулти ”само на книга” във фирми, където работят, като в същото време изпълнявата от тях длъжност е ”технически сътрудник” – например. Последното с цел добиране до така нужния 5-годишен стаж, даващ им правото да работят като адвокат, срещу правата на които адвокати се борят в момента.
Забелязва се и учудващ синхрон между позициите на юрисконсулти и нотариуси. И според нотариусите, за които е изгодно, и за юристите-бъдещи адвокати, за които не е изгодно:
”…..предвижданото право на адвокатите да заверяват подписи върху частни документи, върху договори и пълномощни е твърде опасно – най-вече поради факта, че законът в сегашното предложение не предвижда тези заверки да се вписват в нарочен регистър, както се прави в момента след заверяването им от нотариуси….”
Ето защо е интересно дали юрисконсултите ще са против Измененията в Закона за адвокатурата и когато станат адвокати – без да полагат изпит???
*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.
