С Решение № 2 от 12.03.2015 г. , обнародвано в ДВ, бр. 23 от 27.03.2015 г Конституционният съд обяви за противоконституционни чл. 250а – чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения, с което ограничи възможността за проследяване на електронните съобщения.
Съгласно отменените разпоредби предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги имаха правото да съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за проследяване, идентифициране на разговорите, датата, часът и продължителността на същите.
Право да изискват тази информация имаха териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност) , Главна дирекция „Национална полиция” и др.,
Делото е образувано по искане на Омбудсмана на Република България, който счита, че с разпоредбите се нарушават конституционно защитени права и свободи на гражданите, по специално чл. 32 от Конституцията, според който: ”Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име” и чл. 34 от Конституцията, който гласи: ”Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”.
Мотивирана позиция за основателност на искането на омбудсмана и неговото цялостно уважаване са изразили: Президентът на Република България, Висшият адвокатски съвет, ВКС и др. Висшият адвокатски съвет е изразил и алтернативна позиция ако Конституционният съд не сподели аргументите за цялостна противоконституционност на оспорените разпоредби, да се произнесе, като приеме частичната основателност на искането на омбудсмана.
Внимание заслужава позицията на Съюза на юристите, който намира, че атакуваните текстове не са противоконституционни, а искането не може да бъде предмет на преценка за конституционосъобразност.
Конституционният съд приема, че искането на Омбудсмана е основателно и обявява за противоконсттитуционни цитираните разпоредби. Съдът приема, че с искането се оспорва закон, с който действително се нарушават основни лични права на гражданите. Те са най-общо формулирани като право на неприкосновеност на личния живот, на свободата, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, които са обект на защита, и от редица международноправни актове, по които България е страна. Такъв акт е Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според, която: ”Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.”
