Могат ли гражданите да се защитят в производство по чл. 417 ГПК? Измама ли е, че гражданите нямат право на защита в производството по чл 417 ГПК?
Въпреки, че производствата по чл. 417 и по чл. 410 от ГПК са в една глава ”Заповедно производство” в Гражданския процесуален закон, те се различават по между си. В единия случай – този по чл. 410 се издава Заповед за изпълнение. По чл. 417 заповедта е за НЕЗАБАВНО изпълнение. Повече за заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – тук.
Два вида заповедни производства.
Т.е. има два вида заповедни производства. ”Класическо” по чл. 410 и ”специално” по чл. 417. При второто, заповедта за изпълнение влиза в сила незабавно. Едновременно с нея се издава изпълнителен лист, и може да се образува изпълнително дело.
Това е така, защото производството по чл. 417 се основава на изрично посочени в закона документи. Те дават висока степен на вероятност, че действително длъжникът дължи. Въз основа на тези документи съдът с основание прави извод, че вземането е изискуемо и ликвидно, и издава изпълнителен лист.
Документите по чл. 417 са:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Медийни манипулации за чл. 417 от ГПК.
Обаче, от няколко дни в медиите блесна поредната манипулация. Тя заблуди хората и последиците от нея, вероятно, ще бушуват още доста във форумите. Става въпрос за публикации, съгласно които по искане на адвокат Д. Филипова Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България. Процедурата била заради прословутия член 417 ГПК.
Според „анализите“ се очаквало ЕС да накаже България, защото процедурата давала възможност някой да бъде осъден „по бързата процедура без възможност да се противопостави“.
Тези медийни мистификации за нас означават, че ситуацията с „осведомеността“ на хората е на плачевно равнище. Значителна част от пишещите не могат да направят разлика между подаване на сигнал и започване на наказателна процедура.
Излиза, че в медиите или се изпълняват PR поръчки, за да се популяризира тоя или оня активист, или просто хората масово ги мързи да проверяват информацията, която поднасят на своите потребители. И ги заблуждават, както е в този случай.
Процедура срещу България заради чл. 417 няма.
Медийните манипулации не са рядкост. Не веднъж сме ставали свидетели на внушения от страна на печатни издания, електронни сайтове и телевизии, които нямат нищо общо с действителността. Така е и в този случай. Към настоящият момент процедура срещу България заради чл. 417 НЯМА. Готови сме да се предположим, с голяма степен на вероятност, че няма и да има.
Просто чл. 417 от ГПК е една благодатна за манипулации, популизъм и реклама тема. Тя удобно се използва от някои адвокати. А твърдението, че нямало възможност за защита би изкарало ниска или направо негативна оценка на всеки, който се явява на изпит по Граждански процес.
Чл. 417 от ГПК, по подобие на чл. 410 ГПК, дава възможност на кредитора (на този, на който му дължат пари) да прескочи дългата съдебна процедура. Той може скоростно да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и да отиде направо при съдебен изпълнител. Дотук всичко е в съответствие с популизма. Но … има и продължение.
Кой може да бъде осъден по чл. 417 от ГПК?
Не всеки може да бъде „осъден“ по чл. 417 ГПК. За да си изпатите от този член, трябва да сте подписали някой от документите посочени по-горе. Тези документи очевидно са по-различни и по-специални. Дотолкова различни и специални, че няма как да не ви направи впечатление, какво подписвате и за какво се задължавате, дори да сте без адвокат.
Например, ако се подпишете пред нотариус, че дължите пари на някого (т.3). Колко често Ви се случва да го правите? И ако някой Ви накара, няма ли да Ви направи впечатление?
Или пък подпишете Запис на заповед – едно словосъчетание, което е добило грозна репутация, защото е в основата на много страдания. Ако сте подписали ипотека и т.н.
Преди да дойде ЧСИ.
Тоест във всеки случай още преди съдия-изпълнителят да Ви потропа на вратата, със сигурност знаете, че опасността да Ви искат парите, които сте получили и за които сте подписали специален документ виси като Дамоклев меч, особено пък ако не сте си платили задължението.
Отваряме скоба, че в социалистическия популизъм, който се вихри в медиите, се внушава, че длъжникът е добър и беден, а кредиторът е зъл, и измамник. Но я си представете, че сте дали пари на някой и той не иска да Ви ги върне, а на Вас Ви трябват?!? И че за да си ги получите с „нормално“ дело, трябва да чакате с години и да сте платили на адвокати?
Тогава какво? Вие самите нямаше ли да изберете варианта, в който да можете да минете по „късата процедура“ по чл. 417, вместо да чакате с години някой тарикат да се подиграва с Вашата наивност? Точно бързината е целта на Заповедното производство и специално на чл. 417. То дава възможност за бърза защита на кредитора при двойно по-ниски съдебни такси.
Част от голямата измама за чл. 417 от ГПК е, че нямате право на защита.
Всъщност, законът е дал възможност да възразите срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. И това не коства много усилия. Трябва само да подадете възражение в 14-дневен срок от получаването на съобщението от съдия-изпълнителя.
За подаването на възражение не е нужно човек да има някаква правна грамотност или да използва адвокат. Достатъчно е да вземе една бланка на възражение, да напише отгоре номера на делото, да се подпише и да я подаде. Толкова!
След това проблемът идва за този, който е използвал чл. 417 – който е подал заявлението за издаване на Заповед за незабавна защита. Той трябва да започне редовно дело (по ”нормалния” и дълъг граждански ред). По това дело трябваа да докаже, че наистина парите, които е поискал, има право да ги получи. Ако не започне такова дело издадената заповед се обезсилва. Ако започне дело, но не успее да докаже, че има да взима – губи делото.
Ако действително длъжникът дължи по чл. 417 от ГПК?
Ако длъжникът наистина дължи парите, е по-добре ДА НЕ възразява. Това е така, защото ще загуби делoто и към онези пари, които дължи, ще се натрупат и съдебни разноски, и хонорари на адвокати. Ако длъжникът НЕ дължи парите и има доказателства за това е длъжен, и трябва да възрази. След като докаже своята правота, той ще спечели делото. Кредиторът използвал ”гадния” чл. 417 няма да получи нищо и ще плаща всичко: такси и хонорари, както на своите адвокати, така и на другата страна.
В резюме.
Има законова възможност за защита от чл. 417 ГПК. От Вас си зависи дали ще я реализирате, или не. Ако се съмнявате и/или не знаете как да се защитите сами ползвайте правна помощ от адвокат, защото „Законът е за бдящите, не за спящите“. А ако някой общественик, било то политик, журналист или от друга категория, се опитва да Ви убеди в мракобесността* на чл. 417, значи или не разбира достатъчно, или просто Ви мисли за глупави. Ваше е решението дали да му се възхищавате и колко да му вярвате….
*Внасяме уточнението, че действително обхватът на чл. 417 би могъл да се ограничи. Като например банките да бъдат задължени или да правят нотариални заверки на документи, или да си водят редовни дела като останалите кредитори.
Производство по чл. 417 ГПК – част II можете да намерите ТУК.
Статията е публикувана през 2015 г. и отразява законодателството към този момент.
Изготвили: адвокат Станислав Станев адвокат Росен Димитров
