Производство по чл 417 ГПК – част II. Преди известно време в статията ”Производство по чл 417 ГПК”, се опитахме да покажем, какво всъщност се съдържа в тази сакрална норма. Какви са възможностите на страните: кредитор и длъжник. Тоест, опитахме се да покажем, дали е измама, че гражданите нямат възможност за защита в производството по чл 417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Производство по чл 417 ГПК. Част II.
Статията направи впечатление на доста читатели. Много от тях, включително адвокати, я харесаха и се съгласиха с нас. Друга част, обаче говориха остро. Най-вече поради възможността на банката да „продаде жилището на длъжника“, дори той да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение и докато трае делото пред съда. Възразиха за това, че възражението не спира изпълнението. Тази възможност на банката бе квалифицирана като ”мракобесие”, ”смърт на България” и т.н. А някои адвокати дори пуснали жалба до Европейската Комисия.
Коментари за Производство по чл 417 ГПК.
Коментарите и критиката към предната публикация ни убедиха, че може би е необходимо да се внесат допълнителни разяснения относно чл 417 ГПК. Това и провокира тази втора статия озаглавена Производство по чл 417 ГПК – част II.
Видове заповедно производство.
Както се посочи в предишната статия, Заповедното производство бива два вида. Едно по чл. 410 ГПК, което може да се определи като ”класическо” и едно по чл 417 ГПК, което е ”специално”. Основното предназначение на Заповедното производство е да се провери дали длъжникът оспорва задължението си. Тоест дали знаейки, че дължи просто нехае и не желае да плаща. Не желае, докато не бъде „подканен“ от съда. Такава форма на „подкана“ са Заповедта за изпълнение по чл. 410 и Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Производство по чл. 410 от ГПК.
При чл. 410 съдът издава Заповед за изпълнение. Тя се връчва на длъжника и ако той я оспори тя не влиза в сила. Ако кредиторът прецени, след оспорването от длъжника, може да образува дело. В това дело следва да докаже, че има да получава. Чак след като докаже и делото приключи успешно за него, съдът издава Изпълнителен лист. Разбира се, ако длъжникът отново не плаща доброволно.
Производство по чл 417 от ГПК.
При чл. 417 не е така. Там нещата са ”обърнати”. Издава се Заповед за незабавно изпълнение с изпълнителен лист и се започва Изпълнително дело срещу длъжника. Той разбира за делото, от съдия изпълнителя /ЧСИ/. ЧСИ му праща покана за доброволно изпълнение. Чак тогава може да възрази срещу издадената заповед. Ако възрази, то пусналият молба по чл. 417 преценява дали да заведе дело. Ако заведе такова, то в почти всичките случаи /освен при запис на заповед/ възражението не спира изпълнението при съдебния изпълнител. Това е така, защото задължението по чл. 417 се основава на специални документи, даващи висока степен на вероятност, че действително длъжникът дължи и не е изпълнил.
Какво мислят противниците на производство по чл 417 от ГПК?
Според противниците на законовата възможност на чл. 417 от ГПК, изпълнението от съдебния изпълнител трябвало да бъде спряно, докато трае делото. Това ни кара да мислим, че те дълбоко не разбират смисъла на чл. 417. Или упорито се правят, че не го разбират. Ако изпълнението по чл. 417 бъде спирано, докато трае делото, то тогава съществуването на самия чл. 417 се обезсмисля. Защо да има чл. 417, като няма възможност за предварително изпълнение?
Спре ли се изпълнението то това означава, че имаме дело по чл. 410. Там няма изпълнение докато трае делото. Т.е. смисълът на самото съществуване на чл. 417 е възможност за бързо изпълнение на вземане, за което няма спор, че е дължимо.
Например:
Арендодателят баба Иванка има 50 дка земя, която отдава с Договор за аренда на местния арендатор ”Тарикат” ООД. Арендаторът не й плаща. Баба Иванка се лишава от дохода си от рентата, с който преживява над малката си пенсия, а управителят на Тарикат ООД се наслаждава на акустиката в новата си S класа. Какви са възможностите на арендодателя? Тогава Баба Иванка, с или без адвокат, може да пусне заявление по чл. 417, понеже разполага в нотариално заверен договор – Договорът за аренда е един от документите по чл. 417, защото е нотариално заверен. Съдът издава Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и то веднага. Баба Иванка образува изпълнително дело и запорира Мерцесеса или някой от тракторите на ”Тарикат” ООД. Възражението на ”Тарикат” ООД не спира принудителното изпълнение.
Бързо и лесно, нали?
Обаче, ако се заслушаме във воплите на противниците на ”мракобесния” чл. 417 ще излезе, че бабата не трябва да може да разреши скоростно нахалството на тариката. Нека се върнем към огромния им аргумент – лошите банки. Те могат да вземат жилището на длъжника докато трае делото… Да, действително банката може да „вземе“ жилището на длъжника.
Обаче:
1. Когато длъжникът е отишъл при банката и е поискал ипотечен кредит се е запознал с условията и възможността на банката да използва чл. 417 от ГПК.
2. Освен, че се е запознал и съгласил се е подписал, че е съгласен ако не плати, банката ще му продаде апартамента. Ако не се е запознал е можел да го направи. Можел да поиска съвет от адвокат.
Тогава какво? Защо клиентът на банката да е добър, а тя лоша? Същото е с примера по-горе. И ако се чудите, погледнете пак към бабата, която в случая е позицията на банката.
Противниците на чл. 417 отново биха възразили и казали, че банката отнема жилища, което не трябва да е така. Обаче, дори на банките да се отнеме възможността, която имат в момента да използват чл. 417 въз основа на извлечение от своите счетоводни книги, то това пак не би променило нищо. Това е така защото банките ще започнат да правят Нотариално заверени договори, каквито може да прави всеки един от нас – обикновените граждани, за да може да използва благоприятната възможност на чл. 417, и както е направила баба Иванка.
Но тогава разноските по нотариалните заверки ще са сметка на клиента. Банката няма да „се набута“ и прави разходи за своя сметка. Тоест дори банките да се извадят от т. 2 на чл. 417 и им се отнеме привилегията да ползват своите счетоводни книги, то няма да се отнеме възможността им по чл. 417. Просто клиентите им ще трябва да правят повече разходи при сключването на банков кредит и банката пак ще използва чл. 417 от ГПК.
Господство на длъжника?
Ако пък противниците на “мракобесието” на чл. 417 от ГПК са против възможността на банките да продават ипотекиран имот на длъжника, то това действително означава “господство на длъжниците”. Отваря се широко възможността на всеки да вземе ипотечен кредит, да спре да работи и да плаща. Защо да работи и плаща, като банката така и така няма да може да му вземе жилището?
Критиките на мракобесието по чл. 417 ни карат да си мислим, че критикуващите или не разбират от право, или прекалено лесно вярват на внушения, които нямат нищо общо с логиката. Или пък просто си правят PR. Не разбират или не искат хората да разберат, че чл. 417, както и цялото право е на принципа „защита-санкция“. Този, който е изряден и коректен, получава защита. А неизрядният, некоректният, тарикатът – за него е санкцията.
Колко са делата по чл. 417 от ГПК?
Освен това, знаете ли колко са делата по чл. 417 от ГПК които банките са загубили, а вече продали жилището на длъжника? Нищожно малък процент! Така е, защото банките, дори и „лоши“ не са тъпи и не разпродават безконтролно жилища при течащо ”висящо” дело, ако знаят, че могат да го загубят. Тоест банките си печелят делата, просто защото техният длъжник не им е платил и той знае, че не им е платил и най-често не възразява.
Манипулация ли е мракобесието на чл. 417 на ГПК?
„Мракобесието“ на чл 417 е манипулация. Тя се ползва за популизъм. Вярват ѝ много хора и странното е, че ѝ вярват някои юристи. Включително адвокати. И за да завършим тази драма, ще поясним, че чл. 417 от ГПК е в сила не от вчера, днес, оня ден или миналата година. А от 2008 г!
Ако този член е „смъртта на България“ или мракобесен би трябвало да няма желаещи да си купят жилище с ипотечен кредит от банка. А знаете ли дали има драстичен спад в ипотечните кредити? НЯМА!
Изготвили: адвокат Росен Димитров адвокат Ст. Станев
