Помощ на адвокат.
“Отидох на работа и видях, че фургонът го няма. Звъннах на шефа, той ми вдигна и ми каза да не му звъня повече. Не ми платиха и въобще не знам какво става…“. Точно за този случай е статията Малка радост с Помощ на адвокат.

Класическа история, описваща действията на огромна част от българските работодатели. Нещо повече, тук работодателят не е обикновена малка фирма с няколко работника. Става въпрос за акционерно дружество, изпълняващо обществени поръчки по водни проекти – обезопасяване корита на реки и язовири срещу преливане и наводняване на населението.

Уточнявам, че главният герой на случката – Кольо също не си знае правата. Той е съвсем обикновен и отруден човек от село, а работодателят е мощно търговско дружество.

Започнал е работа като пазач в дружеството на строителен обект на осем часов работен ден. На минимална заплата. Не е бил сам в тази ситуация. С него са били наети още няколко човека за конкретната работа.

Естествено, както се получава в такива случаи, едно е уговорено по трудов договор, а друго в действителност. Работата не е по осем часа, а на смени. Едните смени са по 26-28 часа – тоест, денонощни. Другите по 14-16 часа – тоест, дневни. Заплащането също не е съгласно посоченото в трудовия договор, на минимална заплата. Плаща се повече – по 80 лева двойна смяна и 40 лева единична.

Така Кольо и неговите колеги започват работа на добра заплата на не малък хидро-проект, намиращ се до тяхното село. Проектът се ръководи от човек от съседно село, на име Ради. Последният наема строители, пазачи и всякакви други работници, които трябва да издигнат съоръжение. Това съоръжение ще препятства наводняване на огромни площи при проливни дъждове.

Също, както често се получава, в началото всичко е наред, всички работници по проекта са щастливи – имат работа, плаща се навреме. В последствие започва забавяне на заплати. Малко по-късно пълно спиране. Ради дава обещания, че ще плати съвсем скоро.

Обаче, в един момент, строителният фургон изчезва от мястото, без пазачът Кольо и неговите колеги да знаят как, защо и къде. Пари няма, шефът на обекта – Ради, не си вдига телефона.

Помощ на адвокат!

Както посочих, Кольо не си знае правата и няма идея какво да прави. Той е обикновен човек, а дружеството е мощен строителен предприемач. Шефът Ради, с който единствено се срещат работниците, нищо, че е от съседното село. Той демонстрира величие и самочувствие, вероятно надхвърлящи тези на г-н Мишков – главен изпълнителен директор на проекта – “Реки и канали – София“ АД.

Обаче, Кольо за разлика от много други хора, не беше счел, че няма смисъл да търси адвокат. Не е решил и че няма пари за такъв или пък че всички адвокати са изедници, негодници и т.н. Напротив, той усеща, че няма да стане с молби и се свързва с адвокат – тоест, с мен. Той потърси помощ на адвокат и успя.

Както често се случва, държавните институции изпълниха задълженията си, в резултат на което “Реки и канали – София“ АД платиха всичко на Кольо. Платиха даже повече от дължимото му трудово възнаграждение, тъй като Кольо е заплатил хонорар на своя адвокат, работил за решаването на проблема.

След приключване на случая за Кольо, неговите колеги все още правят опити да се свържат с Ради, за да си търсят парите от него. В същото време изпълнителният директор “Реки и канали – София“ АД изплати всички суми до стотинка на колегата им, който също не си знае правата, но знае как да ги търси.

Сега Кольо много държи да отиде при Ради и колегите си и да им покаже документа за банков превод за получената сума, с подпис на г-н Мишков – главен изпълнителен директор на “Реки и канали – София“ АД 🙂 и да им сподели своята малка радост, получена с помощта на адвокат!

*Имената на страните са променени!

**Свързана тема:
- Не без адвокат.

***Настоящата не е изчерпателна и отразява наскоро приключил казус от практиката на автора като адвокат в Пловдив и София!