”Затвор, но за някой друг!” e статия за това какви наказания желаят хората за различни престъпления, извършени от техни близки или от други лица. Разбира се, според личния опит на автора!
Случаят с шведа, който ритна българската камериерка и реакциите на огромна част от хората той да бъде осъден ефективно на лишаване от свобода, тоест – да влезе в затвора, за мен бе още един красноречив пример за тежката дезинформация и манипулация, на които е подложено обществото.
Повечето хора са останали с впечатление, че той няма да бъде съден и няма да понесе отговорност за постъпката си. Защото съгласно техните представи за правосъдие и справедливо наказание по принцип означава само едно – затвор.
За мнозинството е останало незабелязано, че той е задържан под стража. Тоест с най-тежката мярка за неотклонение, която се прилага спрямо извършителите на най-тежките престъпления – убийства, грабежи и други.
Този случай и желанието на обществото за прилагане на най-тежкото наказание – затвор за това престъпление, което е лека телесна повреда, ме подсети за един пример от моята практика, който приключи наскоро.
С мен се свърза една жена, чийто син е бил задържан от полицаите. Те отишли у тях и претърсили къщата. Сложили му белезници и го отвели в ареста на районното управление. Естествено, както винаги се случва в такива случаи, майката подкрепяше своя син. Полицията бе обект на клетви и закани от нейна страна. Според нея синът й е съвсем нормално и почтено момче. Въпреки, че не работи и по цял ден се шляе по улиците, никога не е сторило зло другиму.
Какво обаче са установили полицаите при разследването?
Чрез методите за разследване – наблюдение, разпит на свидетели, претърсване и изземване от стаята му се доказва, че това момче се занимава с отглеждане и разпространение на наркотични вещества. Засяло е едно дворно място с канабис. Грижил се за него, а в стаята му бе намерен чувал със зеленикаво растение.
И тъй като дори момчето си признава, че се е занимавало с отглеждане на наркотични вещества и продажбата им на други лица, то неминуемо го очакваше затвор, а и не му беше за пръв път.
Майката, вероятно по подобие на много майки, беше крайно възмутена от тежката присъда на сина си – лишаване от свобода. Клетвите й от полицаите се прехвърлиха върху прокурора, повдигнал обвинението и върху съда, който осъди сина й.
И за нея, както за много други, в случая нямаше държава и съдебна система. От къде на къде ще съдят нейния син, а не тези, които заслужават…
Интересното е, че подобни случаи не са рядкост. Много често забелязвам, че хората искат максимално строги наказания, включително доживотни присъди, за не чак толкова тежки престъпления. Искат затвор, но за някой друг!!! Но, ако престъплението е извършено от техен близък, то и най-лекото наказание, което налага съдът се превръща в прекалено тежко за извършителя.
Ако извършителят им е близък, хората казват ”нямаме съд”, но не защото наказанието е прекалено леко, а защото е много тежко. Това, разбира се, е според техните представи, като те са убедени, че разбират от правосъдие и наказания повече от всички останали.
*Настоящата отразява случай от практиката на автора като адвокат и неговото лично мнение!
