“Получих заповед за изпълнение от съда! Трябва да платя 800 лева на ВиК, плюс разноски за такси и адвокати. Делото било, водено срещу мен. Как стана това, какво искат, платил съм, каква е тази заповед за изпълнение…?“

В случаите, в които някой твърди, че друго лице му дължи пари (вещ), то той може да поиска от съда да издаде Заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение се връчва  на лицето, за което се твърди, че дължи парите (вещта). Искането до съда става чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение!

Съдебно дело?

Съдебното производство по издаване на Заповед за изпълнение се нарича Заповедно производство. То е уредено в Гражданския процесуален кодекс. Чрез него значително се съкращава дългата процедура по водене на съдебно гражданско дело. Когато съдът получи заявлението (молбата) за издаване на Заповед за изпълнение, разглежда получените документи. Ако те отговарят на законовите изисквания, издава исканата от заявителя заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение се връчва на лицето, което заявителят посочва в своето заявление.

Длъжник? Защо?

Длъжникът, до момента на връчване на заповедта, не знае за започналото срещу него производство. Той разбира, едва когато получи заповед за изпълнение. В нея прочита подписано от съдия разпореждане. То е, че трябва да плати исканата сума на кредитора (заявителя). Там вижда, че заповедта го определя като “ДЛЪЖНИК“.

Защита за длъжника!

От този момент, за него възниква възможността да се защити по получената заповед. Тази защита се осъществява по лесен начин. Трябва просто в двуседмичен срок да се подаде възражение срещу издадената заповед.

Възражението може да бъде кратко и без мотиви: “не дължа“.

Няма пречка в него да се обясни, защо парите не се дължат. Но това е излишно. Възражението обаче, би било полезно само в случаите, в които действително получилият заповедта счита, че не дължи и има доказателства за това. Добре е, ако има доказателства, че вече е платил, или просто не дължи нищо, да се посъветва с адвокат. Или с друго правно грамотно лице, за да се обсъди дали тези доказателства са относими за случая. Дали могат да се използват в негова полза.

В случай, че лицето знае, че действително дължи сумата или вещта, но просто отказва да плати, е добре след получаване на заповедта да плати дължимото. Това е с оглед спестяване на допълнителни разходи. Това са такси и хонорар за адвокат по водене на дело, което може да последва.

Възражение срещу Заповед за изпълнение.

Ако получилият заповедта възрази, че не дължи, съдът дава срок от един месец на заявителя. Този срок е, за да заведе дело срещу него. Това вече е “нормално“ гражданско дело. В това дело двете страни се явяват пред съда, с или без адвокати, и доказват своите твърдения. Заявителят доказва защо да получи сумата. Длъжникът – защо не трябва да плаща.

Ако заявителят няма убедителни доказателства, а със заповедта само е “пробвал“ дали ще получи плащане, е по-добре да не завежда дело. Това защото ще го изгуби. Същото е и в случая, в който получилият заповед за изпълнение, действително дължи. За него би било по – добре да не възразява по заповедта за изпълнение, защото ако последва дело ще го загуби.

Как се обезсилва Заповед за изпълнение?

В случай на възражение от длъжника, ако заявителят не заведе дело в срок от един месец от получаването на отказа за плащане съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Правото на заявителя да завежда дело се погасява.

В случай, че получилият заповедта не възрази в срок, или възрази след срока – поради пропускането му, то тогава заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея, заявителят може да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело при ЧСИ.

Съдебен изпълнител.

Ако длъжникът пак не плаща, сумата се събира по принудителен път от съдия изпълнител. Принудителното събиране става чрез налагане на запори върху заплати, банкови сметки или възбрана (забрана да се продава) недвижим имот.

Горното показва, че пропускането на срока за възражение, може да доведе до тежки последици за невъзразилия. Дори претенцията на заявителя да не е основателна и той просто е “пробвал“ длъжника дали ще плати, невъзразяването може да доведе до събиране на сумата. Това ще стане дори тази сума де факто да не се дължи.

Това е така, защото съдът по заповедното производство не проверява основателността на искането. Само издава заповед на основание твърдението на заявителя. Основателността се проверява в делото, което може и често последва заповедното производство. Но това е само в случай на възражение от страна на лицето, което заповедта за изпълнение посочва като ДЛЪЖНИК.

Цел на Заповедта за изпълнение.

Целта на Заповедното производство е бързина – съдът се произнася в много кратки срокове. С него се избягва трудния път по водене на дела, плащане на адвокат. Особено когато е безспорно, че парите се дължат, но не се заплащат. Не се плащат докато длъжникът не бъде принуден да плати чрез съда или съдебен изпълнител.

Заповедното производтсво не и така скъпо. Таксите, включително плащания на адвокати са наполовина. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е бланка по образец. За попълването й не изисква специални юридически знания.  Същото важи и за възражението по него.

Все пак, в ред случаи са необходими правни познания, с оглед избягване на по-нататъшни усложнения и неприятности по съдебното дело, което вероятно ще последва.

Настоящата статия се отнася само до производството по чл. 410 ГПК.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.