Повод да напиша тази статия ”Престъпност, осъждания и ролята на медиите” е разговор за престъпността у нас, който проведох с клиент. Според него, няма друга държава като България с толкова голяма престъпност и с такова правосъдие. Правосъдието действало само в услуга на богатите и престъпниците.
Аз понеже съм чел статистика на престъпността не само в България, не съм съгласен с него. Затова реших да извадя данни и да посоча примери в подкрепа на моята теза, че престъпността у нас, сравнена с други държави, не е висока. По-долу представям данни за грабежи и убийства.
ГРАБЕЖИ:
Според статистика на Евростат, която може да се види тук най-голям обем регистрирани престъпления е отчетен в Германия. И още:
”По брой на регистрирани грабежи класацията в ЕС се води от Франция – над 120 хиляди, Великобритания – около 80 хиляди, Германия – 48 хиляди. За България са регистрирани около 3 700 грабежа, а най-малко техният брой е в Кипър – 150, Малта – около 200, Люксембург 320 и др”
Да оставим на страна Франция, която е шампион по грабежи и да погледнем към Великобритания, където грабежите са 80 000 на година. Вероятно някой ще възрази, че грабежите във Великобритания са повече от тези в България, но пък англичаните са повече от нас – българите. Това е вярно, но според данни от Гугъл населението на Великобритания е 64 100 000 /64 милиона и сто хиляди/, а регистрираните грабежи са 80 000. Населението на България е 7 100 000, като извършените грабежи са 3 700.
Тоест, съпоставянето на данните ”население-грабежи” сочи, че във Великобритания се извършват двойно повече грабежи отколкото у нас.
УБИЙСТВА:
По подобен начин стои и въпросът с убийствата. Давам пример с Русия, САЩ и Великобритания. Според данни, които може да се видят тук, на 100 000 души в Русия са убити 11.6 души, в САЩ на 100 000 са убити 5.8.
България, въпреки общественото мнение, на фона на горните две държави, изглежда скромна в статистиката – 1.9 убити на 100 000 души.
Тоест, в Русия се извършват 6 пъти повече убийства отколкото у нас, а в САЩ малко повече от 3 пъти.
За убийствата във Великобритания. Според данни на Телеграф -Telegraph.co.uk:
”New figures show that the number of murders and manslaughter deaths increased by 14 per cent last year bringing the annual total to 574, or 11 deaths a week.”
”Новите цифри показват, че броят на смъртните случаи поради убийства нарастват с 14% за последната година и достигат до 574 или 11 на седмица.”
За предходна година се има предвид 2015 г.
Още много примери могат да се дадат, но считам, че и тези са достатъчни, и разкриват картинката на престъпността у нас, и по света.
Относно броя на осъдителните присъди в България.
Според статия във в. Капитал шампион по получени оправдателни присъди в страната е Софийска градска прокуратура. Процентът на този ”шампион” може да изненада някой – той е под 20 % оправдателни присъди.
За сравнение ще посоча Пловдив, където оправдателните присъди са около 1%. Един процент – няма грешка.
Тоест, Софийски градски съд е ”най-зле” има ”само” 80% осъдителни присъди.
И така според статията:
”18,8% от делата, внесени в съда от прокурори от Софийска градска прокуратура (СГП) са приключили с оправдателни присъди.”
В същата връзка в интервю бившият главен прокурор Борис Велчев заявява, че оправдателните присъди в България са нищожно малко:
”…Казвам това, защото оправдателните присъди в България са под 4% и това е трайна тенденция от години насам. Което означава, че в огромният брой случаи – над 96% – нашите обвинителни актове водят до осъдителни присъди.”
Друга статистика ”ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ’‘, гласи следното:
”За последните три години е налице траен дял – под 3% (2015 г. – 2,8%; 2014 г. – 2,7% и 2013 г. – 2,5%) на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт. Положителната констатация е атестат за много добра работа, но не е валидна за всички прокуратури. Това е видно и от представените данни поотделно за всяка окръжна и районна прокуратура – по критерия брой оправдани лица средно на един първоинстанционен прокурор.”
И накрая една друга статистика, която е много субективна и лесно може да се оспори от всеки. Тя е моя лична такава, като аз лично съм питал мои колеги – адвокати от различни градове в страната за това какъв е броят на законосъобразните и правилни съдебни актове (присъди, решения, определения) според тяхната практика. Уточнявам, че попитах не за спечелените им дела, а и за дела, които са изгубили, но пък смятат, че така е справедливо – делото да бъде спечелено от противника.
И така, според преобладаващото мнение сред колегите адвокати около 70% от всички съдебни актове са правилни и законосъобразни, независимо дали са в тяхна полза или не.
Защо тогава хората имат недоверие в съда и институциите, и си мислят, че у нас е най-зле? Мислят, че няма такава държава като България, с най-голяма престъпност и с ненаказани престъпници?
Според мен, причините за това мнение у хората са няколко. Една от най-значимите е това, което хората чуват по телевизията, четат по вестниците и по електронните сайтове. Тоест основна причина са медиите. Медиите ни, които според официалната статистика са на 108 място в света по свобода на словото и достигат Замбия.
Като споменах медиите, веднага в съзнанието ми излезе какво виждам и чувам в редките случаи, когато включа телевизора – виждам катастрофи, смърт, престъпност, обрани домове, побои по пътищата. Точно и затова не гледам телевизия, и не съм единствен. Същото е и когато отворя електронен сайт. Сигурно си спомняте побоя на околовръстното в София. Ами, този случай беше тема № 1 на всички медии седмици наред.
Безспорно всичко, което предават медиите, се случва у нас, но то се случва и в други страни, както надявам се стана ясно. Там обаче акцентът на медиите не е насочен основно към негативното, жестокото и тъжното. Там медиите не облъчват обществото предимно с пошлото и грозното, с престъпността – грабежи на старци, побои и други.
Именно за това, въпреки че престъпността в много развити държави е по-висока отколкото в България, хората там не живеят с чувство за несигурност и обреченост, което пък от своя страна води до по-голяма активност, по-развито гражданско общество и естествено – до по-добър начин на живот.
*Настоящата не е изчерпателна и изразява личното мнение на автора като адвокат.
