Повод да напиша настоящата статия е наскоро провелият се референдум в Обединеното кралство за излизане или за оставане в Европейския съюз, популярен като Brexit. Както е известно, англичаните гласуваха за излизането си от Европейския съюз. Това породи много дебати сред обикновените хора и анализи от политолози.
Такъв анализ, който много ми допадна, е този на Георги Ангелов със заглавие ”Брекзит – трудното предстои”. Той може да се прочете ТУК. Освен сериозните статии се появиха и много забавни карикатури и колажи. Много ми хареса и доста се смях на една от снимките във Фейсбук
, с кементар: ”Обикновени българи, покрусени от Брекзит обсъждат бъдещето на ЕС!”
Какво всъщност представлява Референдумът? Съгласно Уикипедия Рефендум е:
”Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е инструмент за пряка демокрация в широк мащаб. Референдумът може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен, вариантен.”
Такова е определението за референдум и в Cambridge dictionaries: ”a vote in which all the people in a country or an area are asked to give their opinion about or decide an important political or social question.”
Референдумът е средство за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това е регламентирано в едноименния закон: ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ. Съгласно този закон, принципите на прякото участие на гражданите в управлението са: свободно изразяване на волята; общо, равно и пряко участие с тайно гласуване; равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос; еднакви условия за представяне на различните становища.
Самото пряко участие на гражданите се осъществява чрез: референдум; гражданска инициатива; европейска гражданска инициатива по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011; общо събрание на населението.
Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума. Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.
Референдуми в историята на България е имало шест. Теса били през 1922 г – Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. През 1946 – Референдум за преминаване от монархия към република. През 1971 – Референдум за приемане на нова конституция. През 2013 г – Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала и 2015 – Референдум за дистанционното гласуване. Напоследък референдумът стана и средство за самокреклама, като такива организираха от Шоуто на Слави и Веселин Марешки.
Провеждани са и локални референдуми, като този в Стара Загора през 2013 г. за затварянето на полигона ”Змейово”. Този референдум не успява, поради изключително ниската избирателна активност. Тоест населението проявява незаинтересованост да гласува за разрешаването на такъв значим за региона въпрос.
Интересно мнение за британския референдум сподели и моя приятелка Е.С.В. във Фейсбук.
Според мен, въпреки, че е изразено специално за Brexit, мнението засяга и въпроса за референдумите въобще. Склонен съм да се съглася с това мнение, а то е:
”Камерън сам си е виновен – не трябваше да провежда популистския си референдум,без да си дава сметка, че простолюдието в целия свят се размножава еднакво геометрично и е еднакво опасно! Именно затова са “елитите” – да взимат ПРАВИЛНИ решения ВМЕСТО простолюдието.”
*Настоящата не е изчерпателна и изразява личното мнение на автора като адвокат.
