Осъждане за обида и клевета в медии е статия, в която ще разкажа за две такива мои дела. Те са за обидни и клеветнически твърдения към мои клиенти. Едното е за това, че на единия му бяха приписани извършването на престъпления в интервю по телевизионно предаване. Другото разгласени позорни и неистинни обстоятелства от новинарски сайт. И двете дела са идентични. Целта им е да достигнем до осъждане за клеветнически твърдения, изразени в средствата за масова информация и достигнали до неограничен кръг от лица.
Осъждане за обида и клевета в медии – какво споделиха потърпевшите?
Единият клиент сподели следното, като цитирам по памет: ”Искам да го осъдя, както и телевизията за интервюто му, което излъчиха. В него ме обвинява, че съм откраднал общински средства, бил съм корумпиран и съм го заплашвал със саморазправа. Това не е му е за пръв път, постоянно пише глупости и лъжи. Няма да го търпя повече, искам да го осъдя.” Подобно беше и с другия. Той каза следното: ”Искам да осъдя няколко сайта за публикации, че имам любовни връзки с мои служителки и ги принуждавам да правят секс с мен.’‘ И двата случая са доста интересни. И по двата се иска осъждане, както на физически лица, така и на юридически – медии, които са разпространили публично позорни обстоятелства и приписване на престъпления.
Отговорност на медии
Известно е, че законът дава право на пострадалите да искат обезщетение за уронване на честта и достойнството. Обезщетението е от тези, които са казали нещо обидно в тяхно присъствие, което е обида или са разгласили за тях позорни обстоятелства или са им приписали извършено престъпление, което е клевета. Например: кметът редовно краде нафта от служебния автомобил. Тук има прописване на престъплението кражба. Интересното е обаче, че законът дава право на засегнатите да търсят отговорност и на медиите, които са разпространили такива уронващи честта думи и изрази на отделни лица. Поставя се и въпросът са правото на свобода на изразяване, на разпространяване на мнение и свобода на словото. Къде е границата между правото на свобода на словото и правото за защита от разпространение на клеветнически твърдения?
Границата между свобода на словото и разпространение на клевети
Кога се прекрачва границата на допустимото? Според Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява. Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другите. Нормативните актове не посочват, а и не могат да поставят границата между двете. Тя се преценя от съда, съобразно всеки конкретен случай. Според практиката разпространяване на клеветническо изявление, с което се приписва престъпление, което не е извършено, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение. Подобни изказвания са противоправни. Това е така, защото основната задача на лицата и функцията на медиите не е да дезинформират обществото. Отделните личности не могат да използват медии като инструмент за разгласяване неверни и позорни твърдения, с които рушат авторитети и причиняват вреди!
Право на обезщетение
В случай на непозволено разпространяване на клевети или обиди възниква правото да се търси обезщетение за неимуществени (морални) вреди. Когато клеветите са разпространи от медии те също отговарят солидарно с лицето, чиито твърдения са излъчили. Според закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. Те са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на свободата на мнението, сред които е и защитата на личната неприкосновеност на гражданите.
Праг на търпимост към обиди и клевети
Съдебната практика е предвидила различен праг на търпимост към разпространение на клеветнически твърдения за публични личности и обикновени граждани. Публичните личности депутати, министри, лидери на партии, кметове и др., са длъжни да търпят обиди и клевети в по-широк обем от останалите лица. Това е защото те сами са се поставили в ситуация да бъдат обект на обществено внимание. Публичните личности могат да бъдат критикувани, включително обиждани и са длъжни да търпят такова поведение. Не така е при непубличните личности – граждани, които могат да търсят правата си за всяко твърдение, което уронва честта и достойнството им. Разбира се и публичните личности не могат да търпят и понасят всичко. Те също могат да търсят правата си в случай, че клеветите спрямо тях надхвърлят допустимия предел.
Ако сте обидени или наклеветени, публично или в интернет, вижте страницата ми Адвокат по дела за обида и клевета в Пловдив.
*Повече статии може да прочетете в блога ми на www.advokatdimitrov.com
**Свързани теми:
– Клевета и обида към политици
– Дело за клевета
– Обида в социалните мрежи
– Защо се обидиха адвокатите?
– Неимущeствени вреди
– Обезщетение за вреди
– Имало правосъдие
***Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат в София и адвокат в Пловдив.
