Може ли работодател да забрани на служителите си да говорят с медии?

Може ли работодател да забрани на служителите си да говорят с медии? адвокат в ПловдивПовод за настоящата статия: Може ли работодател да забрани на служителите си да говорят с медии? е зародила се практика на различни работодатели да нагалат забрани на служители си да говорят с медиите.

С нас за мнение се свързаха от TopNovini.bg, за което благодарим. В статията са застъпени различни гледни точки. Вероятно поради това материалът, който подготвихме за случая, не беше отразен в пълен обем. Затова го публикуваме в цялост тук.

Може ли работодател да забрани на служителите си да говорят с медии?

Материалът бе публикуван със заглавие “Защо „Фантастико“ забрани на служителите си да говорят с медиите?“.

Поставеният от Вас въпрос е доста интересен, а такива случаи са все по-чести. Отговори на такива въпроси се дават трудно като се налага малко по-обширен анализ.

От пръв поглед е видно, че в случая имаме работодател и служители. Работодателят е адресирал до служителите си свое изявление, което е оформено като „Уведомително писмо“. Т.е. ролята, която трябва да изиграе едно „уведомително писмо“, е да сведе до знанието на работниците и служителите определено съобщение на техния работодател.

Обаче в това „Уведомително писмо“ четем, че всъщност с него не се уведомяват служителите, а им се забранява да извършват определени действия.

Тоест, в случая реално имаме една Заповед на работодателя, която е прикрита под формата на „Уведомително писмо“.

Дали това прикриване на заповед под формата на уведомление е случайно, или не, аз не мога да отговоря, но най-малкото поставя въпрос за размисъл.

Освен това, ако приемем, че това „Уведомително писмо“ всъщност не е уведомително, а е заповед на работодателя, поне за мен се поставя още един – втори въпрос. Той е: в какво качество работодателят забранява (заповядва) на служителя да дава изявление пред медиите.

Дали му забранява да прави изявления във връзка с работата, на която е назначен? Или да прави каквито и да е изявления, дори те да нямат нищо общо със службата му? Тези въпроси не са случайни.  В това „Уведомително писмо“, което всъщност е „Заповед“ нищо не се казва по въпроса.

Поради това е и Вашият съвсем логичен въпрос: Имат ли право фирмите да налагат такива забрани?

адвокати в Пловдив, адвокати в София, адвокатска кантора ПловдивОтговорите биха могли да са различни. И това е така, поради пълната неяснота на „Уведомителното писмо“. Неяснотата предполага тълкуване на действителната воля на работодателя, вложена в неговата заповед, прикрита под формата на уведомление.

Ако работодателят е имал предвид, че заповядва – уведомявайки с писмо служителите си да не правят каквито и да е изявления (например да се покаже по телевизията и да говори за проблеми в училището на детето си или да говори за протеста, в които е участвал) в медиите „не е познал“. Примерите могат да бъдат десетки.

Неотменно право на мнение!

Това е така, защото съгласно Конституцията всички ние имаме основно и неотменно право да изразяваме мнение и да го разпространяваме чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Същото е застъпено и в Европейската конвенция за правата на човека. Тя също гарантира свобода на изразяването на мнение, да се отстоява, да се получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници.

Право на работодател, което не може да се отнеме.

lawyer in Plovdiv, solicitor Plovdiv, attorney at law Plovdiv, Може ли работодател да забрани на служителите си да говорят с медии?Обаче, ако работодателят е имал предвид, че заповядва – уведомявайки с писмо служителите си да правят изявления в медиите и публично чрез медиите да съобщават факти относно трудовия процес, организация на труда, производствени и фирмени тайни, ноу-хау и други, то разбира се такова негово право не може да бъде отнето.

Интересен е въпросът какво би се случило ако служителят наруши законна работодателска заповед.

Съгласно Кодекса на труда, основните и типични нарушения на трудовата дисциплина са закъснения на работа, преждевременно напускане на работа, неуплътняване на работния ден и др.

Освен тези типични нарушения, има и нетипични такива. Това са неизпълнение на трудови задължения, предвидени в други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, които могат да бъдат заповеди, указания, разпореждания и други подобни.

Коментирайки темата, възникват и други въпроси:

Какви са последиците от неспазването на подобна „заповед“ от служителя? Означава ли, че той може да бъде дисциплинарно уволнен? Или да му бъде наложено друго наказание, ако даде изявление пред медии по тема, обвързваща заеманата от него длъжност?

Доколко HR-отделът (както е в случая) има право да издава подобни „заповеди“ ? Доколко изявлението, произтичащо от тях има същата изпълнителна сила като заповедта, издадена от работодателя? Именно незнанието и липсата на компетентност ли е причината за прикриването на заповедта под формата на „уведомително писмо“?

В резюме:

работодател забрани. адвокат Пловдив, адвокат София

Извън объркването, което създава, поради неяснотата си коментираното уведомление не нарушава трудовите права на служители, ако с него се забранява на работниците да разпространяват вътрешна информация, производствени и фирмени тайни и други.

Ако обаче работодателят се е опитал да забрани на служителите си да правят изявления, извън работата, за която са наети, то по-скоро такава заповед е едно „правно нищо“, което не може да доведе до никакви последици, освен да бъде повод за шеговити коментари.

Според нас:

Ако забраната се отнася до разпространение на информация относно фирмени, производствени тайни и подобни, които биха навредили пряко на работодателя – да, санкция при нарушение може да има. Стига те да бъдат конкретизирани в трудов договор, декларация или друг акт.

Но ако става дума за абсолютна забрана да се говори в медии, то такава би била нищожна. Разбира се, пропускът на законодателя не отвързва ръцете на работодателя да се разпорежда с основни човешки права, но и не означава, че той не може да издаде такава заповед. Напротив, може, но тя няма абсолютно никаква правна сила и съответно последици не може да има.

Повече на advokatdimitrov.com

 

Настоящата статия не е изчерпателна. Тя отразява личното мнение на авторите:
Росен Димитров – адвокат в Пловдив и София.
Борислава Мяшкова – юрист в кантората на адв. Р. Димитров.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *