Може ли главният прокурор да бъде разследван?

Може ли главният прокурор да бъде разследван? Адвокат в Пловдив и СофияМоже ли Главният прокурор да бъде разследван? Въпросът за недосегаемостта на Главния прокурор е предмет на спорове от дълго време. Отделно от това тази тема бе център на политическо говорене. Различни политически партии базираха програмите си на тази теза и се популяризираха, налагайки извод, че главният прокурор не може да бъде разследван.

Според тези партии Главният прокурор е всевластен!

Известна е и фразата на бившия Главен прокурор Иван Татарчев „Над мен е само бог“. Поради този спор и наложило се убеждение  бе образувано тълкувателно дело пред конститиционния съд, който да даде отговор на следния въпрос:

Може ли Главният прокурор да бъде разследван? Или иначе казано: Недосегам ли е Главният прокурор?

Делото пред Конституционния съд бе образувано по искане на  Министерския съвет на Република България  за  даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията по следния тълкувателен въпрос:

“В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани  от  главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава.“

Ясно е, че така формулиран въпроса до КС не е разбираем за неюристите. Поради това го конкретизирах.

Може ли главният прокурор да бъде разследван? добър адвокат в Пловдив и София, адвокатиПокани да предложат становища по делото са отправени до следните неправителствени организации: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България. Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България. Камарата на следователите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“.

Покани за мнения до научната общност.

Да дадат писмено правно мнение по предмета на делото са поканени: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова. Проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова. Проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Добринка Чанкова. Проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров. Проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Снежана Начева. Проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Христо Паунов, д-р Ивайло Цонков.

Мнение по въпроса са представили:

В изпълнение на предоставената им възможност писмени становища и правни мнения са представили министърът на правосъдието, Върховният касационен съд. Върховният административен съд, главният прокурор. Висшият съдебен съвет, Съюзът на юристите в България. Асоциацията на прокурорите, Висшият адвокатски съвет, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Добринка Чанкова, проф. д-р Янаки Стоилов и д-р Ивайло Цонков.

Според Български адвокати за правата на човека:

Адвокати в Пловдив и София, адвокат по наказателни дела ПловдивФондация „Български адвокати за правата на човека“ поддържа и тезата, че според чл. 126, ал. 2 от Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Включително и тези, които евентуално биха извършвали проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Това тълкуване на конституционната разпоредба не може да бъде преодоляно с позоваване на принципа никой не може да бъде съдия сам на себе си, който исторически е формулиран във връзка със съдопроизводството. Според тази заинтересувана страна  за разрешаването на проблема са необходими конституционни промени, обсъждането на които излиза извън обхвата на отправеното тълкувателно питане.

Според Висшия адвокатски съвет:

Висшият адвокатски съвет изразява позиция за недопустимост на искането. Поддържа, че без да допуска изключения, разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията оправомощава главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори. Поради това Конституционният съд не може чрез поправително тълкуване, основано на съпоставка с други разпоредби, да разкрива хипотези, които да изключват даденото предписание. Това според ВАдвС би било дописване на Конституцията и съдът от тълкувател би се превърнал в позитивен законодател, каквато възможност не се допуска от Основния закон.

Конституционният съд счита, че Висшият адвокатски съвет не е прав!

Конституционният съд намира, че приведените доводи на част от заинтересуваните институции за недопустимост на искането са неубедителни.  Тоест, искането за тълкуване на Министерски съвет е допустимо!

Основни моменти от решението на КС!

lawyer in Plovdiv, good lawyer Sofia, attorney at lawОсновната функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността – е закрепена в разпоредбата на чл. 127 от Конституцията. Тя се осъществява чрез посочените в същата разпоредба способи, които очертават конституционните граници на дейността на прокуратурата (в този смисъл  и Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г.).

Когато при постановяване на акта прокурорът е нарушил правила с неюридически характер (правила на логиката, опитни правила, правила на експеримента и др.), е налице необоснованост, водеща до неправилност    на прокурорския акт. Тези пороци на прокурорския акт са също нетърпими и тяхното отстраняване подлежи на инстанционен и служебен контрол, субект на който е и главният прокурор в качеството си на висшестоящ прокурор, но не са обект само на надзора за законност по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Какво е „надзор за законност“?

Изложеното  налага извода,  че изразът  „надзор за законност“  по чл. 126, ал. 2 от Конституцията изразява същността му и служи като ограничител на правомощието на главния прокурор по отношение на прокурорската дейност по чл. 127 от Конституцията, подчертавайки по този начин значимостта  на функционалната независимост на прокурорите.

Какво е “методическо ръководство“?

адвокатска кантора Пловдив и София, адвокат съдебни дела, съдебен адвокат, главен прокурор разледванеМетодическото ръководство, като вид ръководство, се характеризира с най-нисък властови интензитет, защото за разлика от надзора за законност, чиято цел е да се установят или отстранят конкретни закононарушения при конкретни прокурорски действия и актове, то съдържа общозадължителни указания към прокурорите за подходите и правилата, способите и действията, чрез използването на които се гарантира ефективно и качествено изпълнение на основната задача на прокуратурата – да следи за спазване на законността, като упражнява правомощията по чл. 127, т. 1-6 от Конституцията.

Методическото ръководство по естеството си не е в състояние да въздейства върху конкретен прокурор така, както надзорът за законност, защото не съдържа индивидуализирани разпореждания по конкретен случай, а общи правила по осъществяването на прокурорската дейност, които имат трайно, нееднократно действие.

Според съда:

“По този начин общественото положение на главния прокурор, с оглед на властовата му позиция, би се превърнало в основание за привилегии с каквито не разполагат останалите граждани, което е в противоречие с принципа за равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Конституционно недопустимо е правомощия, дадени на главния прокурор за защита на обществения интерес, да се използват в негов собствен интерес.

Такова би било положението и в случаите, когато главният прокурор се окаже съпричастен към извършване на престъпление. Държавата има конституционно установеното задължение да осигури ефективно разследване и наказателно преследване на лицата, които са извършили престъпление без оглед на заеманата длъжност. Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията органът, на които е възложена тази задача, е прокуратурата. В тези случай, ако главният прокурор използва правомощията си по надзор за законност и методическо ръководство, за да влияе върху прокуратурата (разследващите/наблюдаващи прокурори) в хода на наказателното производство, нарушени ще се окажат процесуалните правила, а от тук и материалните права няма да получат надлежната конституционна защита.“

Отговорът на въпроса “Може ли главният прокурор да бъде разследван?“ е положителен!

През време на извършването на проверката или провеждането на разследването по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице

Всеки прокурор може да разследва главния прокурор!

адвокат наказателно право в Пловдив, Може ли главният прокурор да бъде разследван

Принципът никой не може да бъде съдия сам на себе си е измерение/конкретизация и на общия принцип за независимост на съдебната власт. В случая функционалната независимост на всеки прокурор, като орган на съдебната власт, означава, че когато му е възложено извършване на проверки, разследвания и други процесуални действия, по сигнали срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона. Всяка друга зависимост, включително и от главния прокурор по отношение на правомощията му по чл. 126, ал. 2, е изключена.

Никой не може да бъде съдия сам на себе си!

Обсъжданият принцип – никой не може да бъде съдия сам на себе си има своята законова уредба и в случаите на предотвратяването, установяването и противодействието на конфликта на интереси. Когато са налице обстоятелства, сочещи на конфликт на интереси, каквато хипотеза визира и тълкувателното питане, няма легитимиращо основание главният прокурор да упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и закона.

В тези случаи, ако главният прокурор дава указания на решаващия прокурор, който извършва проверката, разследването или каквото и да е процесуално действие срещу главния прокурор, в зависимост от използваните методи и средства, това може да доведе до ангажиране на съответната отговорност на главния прокурор.

Какво реши КС?

С оглед на изложеното по-горе Конституционният съд приема, че в разглеждания случай този монопол върху публичните обвинения не е абсолютен. За да се предотврати поставянето в риск на устоите на правовата държава в случаите на конфликт на интереси или основания за отвод на главния прокурор, извън сферата на правомощията му, по отношение упражняването на надзор за законност и методическо ръководство, трябва да остане дейността на прокурора, който извършва проверки, разследвания и други процесуални действия  по сигнали срещу главния прокурор. Съдът намира, че в този смисъл следва да бъде даден и отговорът по поставения от Министерския съвет въпрос относно тълкуването на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния  прокурор  по смисъла на  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.

Това означава, че Конституционният съд единодушно приема, че всеки прокурор може да разследва Главния прокурор. Цялото решение на КС може да се види тук.

Повече на www.advokatdimitrov.com

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат в Пловдив и София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *