Граждански процесуален кодекс – промени

Граждански процесуален кодексСъс Закона за изменение и допълнение на българския Граждански процесуален кодекс Обн., в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. НС прави редица промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като най-важните от тях засягат приложното поле на касационното обжалване по граждански дела. От обхвата на касационното обжалване се изваждат редица граждански спорове.

Цел на промените е подобряване на бързината и ефективността на гражданското правосъдие, чрез разтоварване на Върховния касационен съд.
Съгласно годишните доклади за натовареността на съдилищата, върховните съдии са значително по-натоварени от апелативните, което е и част от мотивите към законопроекта. Според Върховния съд, затрупаността му с частни производства води до забавянето на разглеждането на останалите дела.

Граждански процесуален кодекс – стара редакция на чл. 280:
Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата „съществен“ с РКС № 4 от 2009 г. – ДВ, бр. 47 от 2009 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.

Граждански процесуален кодекс – нова редакция на чл. 280:
Чл. 280. (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 50 от 2015 г.) (1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. – обавена за противоконституционна в частта относно думата „съществен“ с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) (Изм. изцяло -ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 50 от 2015 г.) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *