Адвокатска защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела

Адвокатска защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела. По темата за защитата на длъжници по изпълнителни дела съм писал доста. Извън моето внимание са останали кредиторите по тези дела. Те са другата страна по делото, по чиято инициатива е започнало то. Кредиторът също има права, каквито има длъжникът и неговият интерес не бива да бъде пренебрегван. Разглеждайки въпроса за Адвокатска защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела би следвало да отговорим на следните въпроси: Изпълнителни дела – какво е Изпълнително дело? Кой има право да завежда изпълнително дело? Какво се прави при Изпълнително дело? Какво включва Адвокатската защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела?

Адвокатска защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела в гр. Пловдив и гр. София

 

 

Изпълнителни дела – какво е Изпълнително дело?

До нуждата от изпълнително дело се стига при липса на доброволно изпълнение на задължения. Казано иначе – някой не Ви е плащал дължимото, завели сте гражданско дело в съда, осъдили сте го, получили сте изпълнителен лист, пак не сте получили плащане и сте образували изпълнително дело при съдебен изпълнител. Тоест, изпълнителното дело замества доброволното изпълнение. Изпълнителният процес е сурогат  (заместител) на липсата на желание и/или възможност от плащане на задължения.

През последните години се забелязва тенденция към намаляване на броя на изпълнителните дела в България. Този факт е отчетен от Камарата на частните съдебни изпълнители КЧСИ.

Кой има право да завежда изпълнително дело?

Право да завежда изпълнително дело има всеки, който разполага с изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава от съда. Той удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, има право на принудително изпълнение. Тоест, удостоверява, че кредиторът има правото да търси изпълнение от длъжника въпреки волята му. С изпълнителния лист съдебният изпълнител образува изпълнително дело. Така лицето, което разполага с изпълнителен лист, заповядва на съдебния изпълнител да събира принудително задълженията (най-често пари) на друг.

Много често съдебните изпълнители са посочвани като изедници, обирджии и т.н., които трябва да бъдат забранени. Това разбира се са мнения на длъжници, върху чието имущество съдебният изпълнител е посегнал. Всъщност съдебните изпълнители действат по заповед на лицето, което разполага с изпълнителен лист. Съдебният изпълнител изпълнява волята на това лице. Този, който е осъдил друг, заповядва на съдебния изпълнител да запорира заплата, да описва вещи, продава коли и имоти на длъжника. Кредиторът е този, който решава дали съдебният изпълнител да действа или не. Дали да прекрати изпълнителното дело или да отиде в дома на длъжника.

Всичко това означава, че лицето разполагащо с изпълнителен лист е “господар“ на изпълнителния процес, а съдебният изпълнител негова “слуга“, действаща по волята на господаря по изпълнителното дело.

Какво се прави при Изпълнително дело?

В общия случай, както се спомена по-горе, при изпълнително дело се събират задължения принудително. В това също има известна условност и не е съвсем вярно. Не е съвсем вярно, защото при много изпълнителни дела длъжниците плащат задълженията си доброволно или се споразумяват с кредитора. Знаят, че имат задължения, не ги оспорват, но не могат да платят наведнъж. Не могат да платят наведнъж, защото сумата е голяма, поради което плащат на части.

Недостатъкът, лошото, за длъжника, в този случай на частично /периодично/ плащане на задължения, е че текат лихви. Тази лихва се нарича законна лихва и е в доста висок размер – 10% от размера на дълга. Например за сравнение лихвите по ипотечни кредити са в двойно по нисък размер.

Тоест, частичното плащане води до увеличаване на задължението. Много често, когато задължението е голямо, се случва частичните плащания да не могат да покриват само законната лихва. Например дължат се 25 000 лева с лихва от 10% на година, което е повече от 250 лева на месец. Ако длъжникът може да си позволи да отдели от заплатата си 200 лева и плаща толкова се получава така, че може да бъде длъжник за цял живот. Това е така тъй като плащанията му няма да са достатъчни дори да покриват лихвата, а главницата си остава.

Поради това бе и съвсем скорошното предложение на депутати от управляващата коалиция за въвеждането на абсолютна давност от 10 г. за събиране на задължения на физически лица. То бе прието на първо четене. Така според депутати се сложило край на вечния длъжник.

Срещу това предложение имаше доста изказвания на изтъкнати юристи, сред които е проф. Огнян Герджиков. Според него абсолютната давност трябва да е поне 15 г., а предложението не е удачно.

Какво включва Адвокатската защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела?

Когато говорим за адвокатска защита по изпълнителни дела трябва да кажем, че тя не е задължителна. Няма законово изискване длъжник или взискател по изпълнително дело да ползват адвокат, както е например по дело за престъпление, за което се предвижда затвор не по-малко от 10 години. Ако страните по изпълнителното дело имат правни познания те могат да си водят делото и без адвокат. В този смисъл адвокатската помощ е като лекарската. Всеки може да се лекува сам или сам да си води делото, но рискът от грешка и усложняване на положението му си остава за него.

Конкретно на въпроса какво включва адвокатската защита на длъжници и кредитори по изпълнителни дела може да се напише доста. За адвокатска защита по-скоро може да се говори от гледна точна на длъжника. Той е този, който реално трябва да се защитава по изпълнителното дело. Това е така, защото съдебният изпълнител насочва принудителното изпълнение срещу него. Той търпи действия, които го засягат.

Кредиторът (взискателят) е този, който за разлика от длъжника не се защитава, а “напада“. Поради това за него по-точно е да се говори за правна помощ, отколкото за защита. Като адвокат съм бил на страната и на длъжници, и на кредитори. Всяка от двете страни има право на законосъобразен изпълнителен процес. Поради липсата на правни знания у тях препоръчително е да ползват адвокат. Това е с с оглед пълното и всестранно удовлетворяване на интереса на всеки правоимащ.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на адвокат Росен Димитров – Пловдив и София.

**Повече на www.advokatdimitrov.com

****Свързани теми:
– Запор на заплата.
– Осъдена без да знае.
– Как ме осъдиха без да знам?
– Защита от действия на ЧСИ при издаден изпълнителен лист.
– Кога ЧСИ идва в дома?
– Запор и изпълнителен лист от ЧСИ? Не всичко е приключено!
– Как при 30-40 лева дълг ЧСИ Ви иска 500?
– ЧСИ не са Ваши консултанти!
– Заплашиха ме с Частен съдебен изпълнител!
– Съдебен изпълнител в дома.
– Ще Ви платя после. Помощ от ЧСИ!
– Съдебни изпълнители и таксите, които събират.
– Отношението към съдебните изпълнители.
– За “лошите“ съдебни изпълнители и “липсата” на държава.
– Заповед за изпълнение.
– Производство по чл. 417 ГПК.
– Производство по чл. 417 ГПК – част II.
– ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ.
– Мога ли да осъдя държавата?
– Защита от адвокат и процесуално представителство.
– Банка, кредит, дело, адвокат и ЧСИ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *