Производство по чл. 417 ГПК – част II

three_credit_cards_183119Преди известно време в статията “Производство по чл. 417 ГПК“, се опитахме да покажем, какво всъщност се съдържа в тази сакрална норма и какви са възможностите на страните: кредитор и длъжник. Тоест, опитахме се да покажем, дали е измама, че гражданите нямат възможност за защита в производството по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Статията направи впечатление на доста читатели. Много от тях, включително адвокати, я харесаха и се съгласиха с нас. Друга част, обаче говориха остро. Най-вече поради възможността на банката да „продаде жилището на длъжника“, дори той да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение  и докато трае делото пред съда. Възразиха за това, че възражението не спира изпълнението. Тази възможност на банката бе квалифицирана като “мракобесие“, “смърт на България“ и т.н. А някои адвокати дори пуснали жалба до Европейската Комисия.

Коментарите и критиката към предната публикация ни убедиха, че може би е необходимо да се внесат допълнителни разяснения относно чл. 417 ГПК. Това и провокира тази втора статия озаглавена Производство по чл. 417 ГПК – част II.

Както се посочи в предишната статия, Заповедното производство бива два вида: едно по чл. 410 ГПК, което може да се определи като “класическо“ и едно по чл. 417 ГПК, което е “специално“. Основното предназначение на Заповедното производство е да се провери дали длъжникът оспорва задължението си, тоест дали знаейки, че дължи просто нехае и не желае да плаща. Не желае, докато не бъде „подканен“ от съда. Такава форма на „подкана“ са Заповедта за изпълнение по чл. 410 и Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

При чл. 410 съдът издава Заповед за изпълнение. Тя се връчва на длъжника и ако той я оспори тя не влиза в сила. Ако кредиторът прецени, след оспорването от длъжника може да образува дело, в което да докаже, че има да получава. Чак след като докаже и делото приключи успешно за него, съдът издава Изпълнителен лист. Разбира се, ако длъжникът отново не плаща доброволно.

При чл. 417 не е така. Там нещата са “обърнати“. Издава се Заповед за незабавно изпълнение с изпълнителен лист и се започва Изпълнително дело срещу длъжника. Той разбира за делото, от съдия изпълнителя /ЧСИ/, който му праща покана за доброволно изпълнение. Чак тогава може да възрази срещу издадената заповед. Ако възрази, то пусналият молба по чл. 417 преценява дали да заведе дело. Ако заведе такова, то в почти всичките случаи /освен при запис на заповед/ възражението не спира изпълнението при съдебния изпълнител. Това е така, защото задължението по чл. 417 се основава на специални документи, даващи висока степен на вероятност, че действително длъжникът дължи и не е изпълнил.

Според противниците на  законовата възможност на чл. 417 от ГПК, изпълнението от съдебния изпълнител трябвало да бъде спряно, докато трае делото. Това ни кара да мислим, че те дълбоко не разбират смисъла на чл. 417 или упорито се правят, че не разбират. Ако изпълнението по чл. 417 бъде спирано, докато трае делото, то тогава съществуването на самия чл. 417 се обезсмисля. Защо да има чл. 417, като няма възможност за предварително изпълнение?

Спре ли се изпълнението то това означава, че имаме дело по чл. 410. Там няма изпълнение докато трае делото. Т.е. смисълът на самото съществуване на чл. 417 е възможност за бързо изпълнение на вземане, за което няма спор, че е дължимо.

Например:
Арендодателят баба Иванка има 50 дка земя, която отдава с Договор за аренда на местния арендатор “Тарикат“ ООД. Арендаторът не й плаща. Баба Иванка се лишава от дохода си от рентата, с който преживява над малката си пенсия, а управителят на Тарикат ООД се наслаждава на акустиката в новата си S класа. Какви са възможностите на арендодателя? Тогава Баба Иванка, с или без адвокат, може да пусне заявление по чл. 417, понеже разполага в нотариално заверен договор – Договорът за аренда е един от документите по чл. 417, защото е нотариално заверен. Съдът издава Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и то веднага. Баба Иванка образува изпълнително дело и запорира Мерцесеса или някой от тракторите на “Тарикат“ ООД. Възражението на “Тарикат“ ООД не спира принудителното изпълнение.

Бързо и лесно, нали?

Обаче, ако се заслушаме във воплите на противниците на “мракобесния“ чл. 417 ще излезе, че бабата не трябва да може да разреши скоростно нахалството на тариката. Нека се върнем към огромния им аргумент – лошите банки. Те могат да вземат жилището на длъжника докато трае делото… Да, действително банката може да „вземе“ жилището на длъжника. Обаче:
1. Когато длъжникът е отишъл при банката и е поискал ипотечен кредит се е запознал с условията и възможността на банката да използва чл. 417 от ГПК.
2. Освен, че се е запознал и съгласил се е подписал, че е съгласен ако не плати, банката ще му продаде апартамента. Ако не се е запознал е можел да го направи. Можел да поиска съвет от адвокат.

Тогава какво? Защо клиентът на банката да е добър, а тя лоша? Същото е с примера по-горе. И ако се чудите, погледнете пак към бабата, която в случая е позицията на банката.

Противниците на чл. 417 отново биха възразили и казали, че банката отнема жилища, което не трябва да е така. Обаче, дори на банките да се отнеме възможността, която имат в момента да използват чл. 417 въз основа на извлечение от своите счетоводни книги, то това пак не би променило нищо. Това е така защото банките ще започнат да правят Нотариално заверени договори, каквито може да прави всеки един от нас – обикновените граждани, за да може да използва благоприятната възможност на чл. 417, и както е направила баба Иванка.

Но тогава разноските по нотариалните заверки ще са сметка на клиента, защото банката няма да „се набута“ и прави разходи за своя сметка. Тоест дори банките да се извадят от т. 2 на чл. 417 и им се отнеме привилегията да ползват своите счетоводни книги, то няма да се отнеме възможността им по чл. 417. Просто клиентите им ще трябва да правят повече разходи при сключването на банков кредит и банката пак ще използва чл. 417 от ГПК.

Ако пък противниците на „мракобесието“ на чл. 417 от ГПК са против възможността на банките да продават ипотекиран имот на длъжника, то това действително означава „господство на длъжниците“. Отваря се широко възможността на всеки да вземе ипотечен кредит, да спре да работи и да плаща. Защо да работи и плаща, като банката така и така няма да може да му вземе жилището?

Критиките на мракобесието по чл. 417 ни карат да си мислим, че критикуващите или не разбират от право, или прекалено лесно вярват на внушения, които нямат нищо общо с логиката. Или пък просто си правят PR. Не разбират или не искат хората да разберат, че чл. 417, както и цялото право е на принципа „защита-санкция“. Този, който е изряден и коректен, получава защита. А неизрядният, некоректният, тарикатът – за него е санкцията.

Освен това, знаете ли колко са делата по чл. 417 от ГПК които банките са загубили, а вече продали жилището на длъжника? Нищожно малък процент! Така е, защото банките, дори и „лоши“ не са тъпи и не разпродават безконтролно жилища при течащо “висящо“ дело, ако знаят, че могат да го загубят. Тоест банките си печелят делата, просто защото техният длъжник не им е платил и той знае, че не им е платил и най-често не възразява.

„Мракобесието“ на чл 417 е манипулация, която се ползва за популизъм. Вярват ѝ много хора и странното е, че ѝ вярват някои юристи, включително адвокати. И за да завършим тази драма, ще поясним, че чл. 417 от ГПК е в сила не от вчера, днес, оня ден или миналата година. А от 2008 г!

Ако този член е „смъртта на България“ или мракобесен би трябвало да няма желаещи да си купят жилище с ипотечен кредит от банка. А знаете ли дали има драстичен спад в ипотечните кредити? НЯМА!

Изготвили:
адвокат Росен Димитров
адвокат Ст. Станев

7 мнения за “Производство по чл. 417 ГПК – част II

  1. За мен не всичко се изразява с“баба Иванка“и го знаете много добре.“Добрата“банка не само че ми взе жилището но ме накара да плащам безбожно погасяване на лихва при една не погасена вноска т.е влязла в друга сметка за което не бях уведомена.в разстояние на две години изплащах два пъти и половина по голяма вноска в размер на 16000€.обявиха че съм лош кредитополучател и че ми взеха жилището е най малкото зло.Осъдена съм без да знам и присъствам да изплатят 180000лв за кредит от 50000лв който съм изплащала с години.“Добрата“банка освен къщата ми взе и наследствената земя а сега даже не мога да работя в България.това по въпроса за добрата банка и лошия „тарикат“човек.п.с.за да станете престъпници в България купете си къща останалото ще го свърши „добрата“банка

    1. Едва ли ще го публикувате,но така или иначе ще напиша,че с тази Ваша защита на въпросния член 417 даващ неограничена власт на банките,като че ли са държава в държавата е срам за вас!Няма да тълкувам защо проявявате такъв дебилизъм по отношение на това,че по презумция всеки е невинен до доказване на противното…,по-важното е,че докато има такива „адвокати“ като вас да лобират за „добрите“ банки и лошия кредитолучател…скоро няма да имате съвсем работа,защото ще останат само малцинства,а от тях едва ли ще имате тези доходи,които сега правите на гърба на лошите хора,които имат работа с добрите банки!!!Срам за вас!Жалко,че сте пропуснали уроците по хуманност във времето и най-вече правото на защита на всеки свободен индивид!

      1. Със статията не защитавам банки, а се опитах да покажа какво е законодателството у нас, какво е в Европа и как е било у нас преди повече от 120 години.

  2. Двамата адвокати доста фриволно обосновават правото на банките да се разпореждат с имоти, дори и делото да не е приключило. Но дали двамата изобщо си задават въпроса, че утежняването на делата на длъжника може да е дело на самите банки? Нима не са чували, че банките в Бг могат да вдигат и свалят лихвени проценти, да налагат и увеличават таксите си, да грабят от кредитополучателите и останалите клиенти колкото си искат с единственото условие да са публикували грабителските си измишльотини на сайтовете си, без разбира се да дадат и грам шанс на клиентите им да реагират, като анулират договорите си с тях и прочие??? Значи когато трябва да вземат банките са със суперпълномощия, а когато трябва да пазят прават на клиентите си те нямат никакви задължения. Как стана така, че само предз последната година печалбите на банките в Бг се удвоиха от 500 млн на 1 млрд лева?? И заедно с това продължават мръсните си пинизи и се ползват от специални закони и услуги за да удушават тези, които затъват? Хайде господа адвокати, отговорете ми за отговорностите на кредитори и длъжници в Бг и дали те наистина са равнопоставени! Тогава ни хвалете незабавното производство, замислете се над проблеми, които явно не са ви идвали наум преди да напишете тази едностранчива и пропагандна статия, която не е издържана в много отношения – поне като информативност за истинските лица на отношенията между длъжници и кредитори в Бг….

  3. Браво колеги, точно , ясно систематизирано , проблемът на повечето хора според мен е ,че когато получат съобщение било от съда , било от съдебен изпълнител, не четат , или поне не четат докрая , срокът да се възрази изтича и я се сетят да потърсят адвокат , я не и понякога това е фатално. Статията е страхотна , лошото е че когато се подписваме в банката , пред оператора на мобилни услуги не винаги четем какво точно подписваме и по добре е да се плати консултация при адвокат, отколкото да си мислим , че банката , или който и да е , с претенции към нас ще остави нещата дотам в смисъл, че няма да ни накара да си платим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *