ЗА /НЕ/УВАЖЕНИЕТО КЪМ АДВОКАТИТЕ

От известно време се замислям върху един въпрос, по който не съм взимал никакво отношение, въпреки желанието ми за това.

Уважението VS Неуважението към адвокатите

Всъщност не знам дали е въпрос или реален и дори сериозен проблем. Той се поставя от колегите адвокати на всички формални и неформални срещи, общи събрания, конференции, и т.н., и е свързан с уважението, което се дължи на адвоката от страна на всички административни органи и служби, органи на досъдебното производство, съда и др.


Уважение към адвокат

Уважението към адвоката не е само прокламация или добро пожелание, а е законово установено задължение от страна на гореспоменатите представители и служители, регламентирано в чл. 29, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Въпреки това обаче убеждението у адвокатите, че не ни се отдава нужното уважение, е трайно затвърдено от години и както посочих, темата за неуважението към адвокатите и адвокатската професия като цяло е основен въпрос за обсъждане.

Нещо повече, председатели на адвокатски колегии, кандидати за председатели и други високопоставени адвокати упорито и много често говорят по медии именно за липсата на уважение към адвокатурата.

Като цяло не съм напълно съгласен с тезата за пълна липса на уважение към адвокатите, но определено в твърденията на колегите има резон. Да, забелязва се неуважение към адвокати от представители на съда, прокуратурата и на други държавни институции.

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?

Според мен, неуважението към адвокатурата се дължи на самите адвокати, които в стремежа си да изпъкнат, да се покажат свободни и нестрахуващи се да изразят мнение и, разбира се, да се харесат на определена прослойка, стигат до крайности.

Например: в обществото стана модерно да се критикува съдебната системасъдии, прокурори, следователи, разследващи полицаи. Да не говорим за министри, депутати, кметове, полиция и т.н. Общо взето под словестния обстрел на адвокатското свободно мнение попадат всички.

И разбира се, че често критиката е основателна и следва да има такава. Особено от адвокати. Но все по-често се случва адвокатите да прекаляват с критичното си отношение към останалите юридически професии и избрани ръководители на институции, като понякога това дори преминава в откровено оплюване.

Всеки ден попадам на публикации в профилите в социалните мрежи на адвокати, където критиката им прераства в открита омраза, обиди, обвинения в корупция, некадърност и всичко негативно, за което можете да се сетите. Само на сутрешното си кафе определени адвокати пишат по няколко статуса за корупцията в съдебната система, за откраднатите пари за ремонт от кмета, колко грозен е някой министър, килограмите на главния прокурор и т.н.

Освен това, прави ми впечатление, че най-активни в критиката (според мен явно оплюване) са изявени адвокати като председатели на колегии, членове на висши органи на адвокатурата, управляващи големи и реномирани адвокатски кантори. И после именно тези изтъкнати колеги адвокати са най-гръмогласни за липсата на уважение, което ни се дължи по закон!!!

Например: Вие ще уважавате ли представители на някоя професия (напр. лекари), ако от сутрин до вечер изявени лекари или председатели на лекарски съюзи пишат статуси във Фейсбук за това какви идиоти и некадърници са пациентите им (тоест, вие) и хората от НЗОК и РЗОК, министерството, и прочее???

Сещам се, че имаше случай, в който на едно събрание изтъкнат адвокат сподели, че е възмутен от един кмет, че не присъствал на адвокатско събитие, на което бил специално поканен от ръководството на колегията. Честно да си призная и аз да бях кмет, нямаше да присъствам. Особено като знам, че постовете на този адвокат във Фейсбук срещу мен само до обед са поне три.

И докато за тези, които не практикуват право, е разбираемо, макар и неправилно, да правят такива изявления, за действащите адвокати това е настойчиво непрепоръчително. Особено към представители на други юридически професии.

Обратното:
Поне аз никога досега не съм видял, нито чул, съдия, прокурор, кмет, министър, депутат и т.н. да си е позволил да критикува публично адвокати, да не говорим открито да ги обвинява в некадърност и/или че са грозни и дебели.

Също така, като адвокат неведнъж съм виждал съдебни и прокурорски актове, за които с други колеги сме се чудили как са били “сътворени“ (тоест, неставащи за нищо). Наистина има безобразни решения, присъди, постановления и др. и съм сигурен, че на практика всеки адвокат има много какво да разкаже по темата. Ясно съзнавам обаче, че и много съдии и прокурори могат да разкажат немалко случаи, в които адвокати са действали по начин, който не само не прави чест на правото, ами е срам за цялата адвокатска гилдия.

Какво излиза?

Според мен излиза, че колкото и ние адвокатите да критикуваме (разбирайте оплюваме) съда и прокуратурата, партии, управляващи, и т.н., в етично отношение можем само да се учим от съдии и прокурори, а дори и от някои политици и имаме да направим големи стъпки, за да наваксаме изоставането си. В противен случай, мисля, че ще ни уважават все по-малко, а сегашното неуважение не е съвсем без основание…

*Настоящата изразява личното мнение на автора като адвокат!