Тежко наказание ли е условното осъждане?

Два случая от практиката ми, които приключиха наскоро, ме мотивира да напиша настоящата статия. И в двата става въпрос за две съвсем нормални момчета – Антон и Иван, които са работещи, без престъпни наклонности, със семейства и деца. Обаче, и двамата са имали нещастието да бъдат замесени в близкото минало в извършването на сравнително леки престъпления, по които са били осъдени условно.

Освен това съм забелязал, че у обществото се е наложило мнението, че условното осъждане е прекалено леко наказание, до степен, че всъщност дори не е никакво наказание. От него нямало смисъл, тъй като престъпниците не влизали в затвора, а си оставали на свобода, следователно ненаказани, и други подобни.

ТАКА ЛИ Е ТОВА?

Какво представлява условното осъждане съм писал в статията “Условно осъждане по чл. 66 от НК“. Кратък откъс от нея представям и тук. И така, всъщност условно осъждане няма. Условното осъждане е абсолютно и безусловно осъждане с налагане на наказание – лишаване от свобода (затвор). Единственото “условно“ при това осъждане е отлагането на изпълнението на наказанието под условие. Вероятно затова законът използва термина “условно осъждане“. Тоест, условно осъждане по чл. 66 от НК е едно безусловно осъждане с отлагане на изпълнението на наказанието за определен срок.

И така, да се върнем на случая с двете условно осъдени момчета, или по-скоро на единия от тях – този с Антон. Случаите са аналогични, а последиците и за двамата тежки. И така, преди 2 години Антон е бил на мач в град край морето заедно със свои приятели от агитката на любимия си отбор, които гостува на тамошния отбора.

Както често се случва на мачове, компанията на Антон се спречква с феновете на другия отбор, има сбиване между 15-20 човека. Хвърляни са столове и маси в заведение, счупени са чаши, изпотъпкани са градинки, а някои от участниците са с леки наранявания. Пристигнала е полиция, установила е участниците и задържала е част от тях. Същите са предадени на съд и осъдени условно за хулиганство.

Всичко приключва доста бързо, Антон се прибира в своя град, далеч от морето и забравя за този случай. Връща се към нормалния си начин на живот и работа.

ОБАЧЕ!

Две години по-късно Антон отново е с компания, този път без сбивания. Приятелите пият по няколко бири и си тръгват. Нашият герой също си тръгва, но с колата, като си мисли, че нищо му няма и няма да го хванат. Но става обратното – спират го полицаите, които дебнат на изхода на селото, където е била почерпката. При проверката дрегерът показва наличие на 1.5 промила алкохол в кръвта на Антон. Това по закон е над допустимата норма от 1,2 и представлява престъпление, за което наказанието, след скорошните промени в Наказателния кодекс, е лишаване от свобода.

На Антон му е за първи път такова провинение. Няма предишни нарушения на пътя, няма осъждания за шофиране в пияно състояние. Това означава, че би могъл да получи условна присъда.

Нo Антон има условно осъждане преди две години!

За онова безобидно сбиване на морето. Това значи, че втори път не може да бъде осъден условно, тъй като второто престъпление е извършено в изпитателния срок на първото осъждане – за сбиването. И понеже наказанието за шофиране в пияно състояние е с единствен вариант затвор, то за Антон няма други възможности, дори при цялото желание на съда, прокуратурата и неговия адвокат, освен влизането му в затвора.

Ето как, в два скорошни случая от моята практика, двама човека с условни присъди влизат в затвора. Нещо, което можеше да бъде избегното ако го нямаше предходното условно осъждане. Така че, дали условното осъждане е леко наказание или такова със сериозни последици, оставям преценката на всеки един от Вас.

*Имената на лицата са променени!
**Свързани теми:
- Условно осъждане по чл. 66 от НК.
- Хулиганство.
- Затвор за пияни шофьори.
- Затвор за пияни шофьори - част 2.
***Настоящата отразява личното мнение на автора като адвокат.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *