Пробация

prison_gate_2_194426Пробация е едно от наказанията предвидени в Наказателния кодекс, което се налага за извършено престъпление.

Пробацията, като наказание се състои от различни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с пробационен служител, ограничаване в свободното придвижване, включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие, поправителен труд, безвъзмезден труд в полза на обществото.

Първите две мерки са задължителни, т.е. налагат се на всеки осъден. Съобразно тежестта на извършеното престъпление, към тези мерки, съдът може към първите две да присъедини и някоя от следващите такива. Така в случай, че някой е осъден за дребна кражба, може да регистрира постоянния си адрес, да се среща с пробационен служител и подписва при него няколко пъти в седмицата, и например да боядисва пейките в парка – безвъзмезден труд в полза на обществото.

Пробация се налага за престъпления, които не са тежки и чиято обществена опасност не е висока. Целта, която се преследва с налагането на пробацията като наказание е да се въздейства поправително и възпитателно на осъдения, без той да бъде лишаван от свобода. Така той не се изолира от обществото, не загубва трудови навици и не изпитва неблагоприятното въздействие на затворническата среда.

Престъпленията, за които може да се наложи Пробация са: лека телесна повреда, злепоставяне (излагане в опасност, неоказване на помощ), , маловажни случаи на кражба, измама, хулиганство и други случаи на маловажни деяния.

В случай, че осъденият на пробация не изпълнява наложените му мерки, съдът може да замени пробацията с наказание “Лишаване от свобода“. Законовата разпоредба, която дава това право на съда е счетена за противоречаща на Конституцията от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Върховните съдии считат, че така се нарушава принципът за законоустановеност на наказанията. Този принцип се изразява в това, че за всяко престъпление може да се налага само онова по вид и размер наказание, което е предвидено за съответното деяние в особената част на Наказателния Кодекс.

Също така Върховните съдии изтъкват аргументи, че заменянето на пробацията с лишането от свобода в случай, че осъденият не изпълнява пробационните мерки противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според която „не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено“.

Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането на ВКС. Становища са изразили адвокати от Висшият адвокатски съвет, който счита, че искането на Върховните съдии е основателно и действително възможността за замяна на пробацията със затвор противоречи на Конституцията. Министъра на правосъдиeто, Съюза на юристите и главния прокурор са на обратното мнение и в своята позиция заявят, че тази разпоредбата на Наказателния кодекс не е противоконституционна, нито е несъответстваща на международните договори, по които Република България е страна.

Конституционният съд приема за правилна втората позиция и отхвърля искането на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 43а, т. 2 от Наказателния кодекс. Така възможността за замяна на пробацията с лишаване от свобода в случай, че осъденият не изпълнява пробационните мерки остава.

По много наказателни дела пробацията е желаното от подсъдимия и неговите адвокати наказание. Както се посочи чрез това наказание не се ограничава свободата на подсъдимия и той продължава своя нормален живот.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.