Представителство. Упълномощаване. Пълномощно

POA_pic“Не искам да чакам на опашки и да ме пращат по стаи с много почивки. Вие, като адвокат, можете ли да ме представлявате?“

Представителство има, когато от името и за сметка на едно лице действа друг. От името на едно лице, защото представителят действа вместо представлявания. За сметка на едно лице, защото резултатът от действията на представителя настъпва за представлявания.
Така представителят се явява овластено от представлявания лице да извърши определени действия в негов интерес.

Упълномощаване е самото овластяване, сделката, с която представителят придобива власт да представлява друг. Упълномощаването се извършва едностранно от представлявания, който е упълномощител, а представителят – упълномощен.

Пълномощно е самият документ, който обективира властта на представителя. Този документ се подписва от представлявания и се предава на представителя. В ред случаи пълномощното трябва да бъде нотариално заверенo. В други случаи е достатъчно обикновено писмено пълномощно без нотариална заверка. Пълномощното може да бъде и устно.

До представителство може да се стигне по различни причини: невъзможност, незнание, некомпетентност на представлявания, или просто негово нежелание да се представлява сам. Така това лице (представляваният) упълномощава друго лице, на което има доверие (представител), да извърши определените от него действия, за които му дава пълномощно. Упълномощаването обаче, не задължава представителя да извърши представителните действия, а само му дава право за това. Представителят може да бъде задължен да представлява друго лице с отделен договор – договор за поръчка, комисионен договор или трудов договор.

Форма на упълномощаване. Формата може да бъде устна, писмена или писмена с нотариална заверка на подписа. Каква форма на упълномощаване ще бъде необходима зависи от конкретното действие, което ще бъде извършвано от представителя. Тоест, формата на пълномощното трябва да е същата като тази, която изисква действието, за което се дава пълномощно.

Например: ако някой иска да упълномощи друг да му закупи автомобил, то пълномощното за това трябва да е нотариално заверено. Това е така, защото за валидността на договора за покупко-продажба на автомобил се изисква нотариална заверка на подписите.

На практика обаче, устното и обикновеното писмено пълномощно рядко се прилагат. За почти всички действия, осъществявани от представител, институциите – НАП, НОИ, общини, банки и други, изискват пълномощно с нотариална заверка на подписа.

Не така стоят нещата, ако упълномощеният е адвокат. Адвокатското пълномощно, за представителство пред общини, институции, съд, съдебни изпълнители не е необходимо да е нотариално заверено. Адвокат може да извършва широк кръг от действия с обикновено писмено пълномощно. Не така е когато представителството е за действия пред банка и включва изискване на информация, движение, състояние на сметка, теглене и прехвърляне на суми. За такива действия отново е нужно нотариално заверено пълномощно. Или ако адвокат трябва да закупи недвижим имот за лицето, което представлява.

В някои случаи представляваният може да желае да упълномощи друг с широк кръг от права. Тоест желае да бъде представляван пред неограничен брой субекти – мобилни оператори ВиК, НАП, общини и други. Пълномощно за такъв вид действия се нарича Генерално пълномощно.

Представителството намира широко практическо приложение в гражданското право и в търговското право, и бива два вида: по желание на представлявания и по силата на закона. Представителството по желание на представлявания се нарича договорно или доброволно представителство, а това, което е по силата на закона е законно (задължително) представителство.

Законно представлявани са недееспособните – малолетните, напълно запретените лица и юридическите лица. Законни представители са родители, настойници и управителните органи на юридическите лица. Без своите законни представители тези лица не могат да изразяват своята воля и да участват в обществените отношения. Непълнолетните (от 14 до 18 г.) и ограничено запретените лица извършват сами правни действия, но със съгласието на своите родители или попечители.

Търговско представителство. То се изразява в извършване на относително постоянни и трайни действия срещу възнаграждение. Последиците от действията на представителите настъпват за търговеца. В търговското право също се срещат и двата вида представителство – договорно и законно.

Договорно представителство. При него представителната власт, нейният обем и вид, както при гражданското право, се определят от пълномощното. С него търговецът упълномощава своя представител. Такъв упълномощен представител може да бъде адвокат на дружеството.

Законно представителство. При законното представителство не е необходимо да има упълномощаване на представителя от търговеца. Представителната власт произтича по силата на закона – затова и представителството се нарича законно. Законни представители на търговските дружества са неговите управителни органи – физически лица. Тези представителни органи на ЮЛ не само представляват дружеството, а и го ръководят. Търговските представители са: прокурист, търговски пълномощник, търговски помощник, търговски представител, търговски посредник.

За изготвяне на пълномощно не са необходими правни познания. Но в доста случаи би било полезно пълномощното да бъде изготвено, или поне прегледано, от юридически грамотно лице или от адвокати.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *