Предварителен договор

предварителен договор“Ходих на интервю за работа. Харесаха ме, но за да са сигурни, че ще почна работа при тях ми казаха да подпишем предварителен договор за трудов договор. Окончателния трудов договор ще подпишем след два месеца, когато ще започна работа в новия, строящ се в момента офис.

Възможно ли e? Aми, ако до два месеца си намеря друга работа? Могат ли да ме осъдят да подпиша окончателния трудов договор и ме накарат да почна работа там?“

Така поставен въпросът от човека, който е бил поставен в ситуация на колебание дали да подпише предварителен договор, с който да се задължи да сключи окончателен трудов договор, предполага изясняване на няколко неща: какво е предварителен договор, за какви договори се допуска сключването на такъв, за кои случаи не се допуска, какви са възможностите на страните в случай, че страна по предварителния договор се откаже да сключи окончателен договор.

Предварителният договор е уреден в чл. 19 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и в чл. 362 – 364 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предварителният договор е самостоятелен договор, с който страните поемат взаимни задължения за сключването на един бъдещ договор, който да бъде окончателен между тях. Този окончателен договор е целта, която страните по предварителния договор преследват. С предварителния договор те подготвят и уреждат основните елементи на крайния договор.

Предварителният договор не е задължителен договор. Страните могат да сключат окончателен и без да има предварителен такъв. Но често обстоятелствата налагат на страните преди крайния договор, който целят, да подпишат и един предварителен. Този предварителен договор да им гарантира, че никоя от тях няма да се откаже да сключи крайния договор.

Така предварителният договор се явява една гаранция, че крайният договор ще бъде сключен, дори някоя от страните постъпи некоректно и се откаже. Това е и основният му смисъл – при евентуален отказ на страна по предварителния договор да сключи окончателен такъв, то другата страна разполага със законова възможност да постигне крайната си цел, независимо и въпреки волята на страната, която се отказва от сделката.

Това се постига чрез съда. Ако някоя от страните по предварителен договор се откаже да сключи окончателен договор, то другата страна може да заведе дело срещу отказалата се страна. Съдебното решение по делото замества окончателния договор.

Тази възможност е предвидена в чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Според този член:
“Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила“.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Това са цена, срок, начин на изпълнение. Важно за този договор, е че за него няма предвидена форма – т.е. може да бъде сключен и устно.

Когато предмет на договора е окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, предварителният договор трябва да се сключи в писмена форма. Писмена форма означава обикновена писмена форма – без заверка от нотариус.

Нуждата от предварителен договор е и поради това, че страните, които искат да сключат окончателен договор все още не са готови за него – нямат парите и кандидатстват за кредит, изчакват да получат документи, не притежават вещ и още ред други. Но пък знаят, че в бъдеще ще имат възможността и ще набавят всичко необходимо за окончателния договор. Ето защо прибягват до предварителен договор – за да са сигурни, че страна, с която договарят няма да продаде вещта на друг, че няма да отдаде имота под наем на друг и т.н.

Предварителният договор намира изключително широко приложение в практиката на всеки адвокат. Той се сключва за договори като покупко-продажба за движими и недвижими вещи, на бъдещи вещи, заем, наем, влог, лизинг, и други. Най-често се използва за покупко-продажба на недвижими имоти. Така продавачът си гарантира, че купувачът няма да купи друг имот, а купувачът си гарантира, че имотът ще му бъде продаден.

Правото да се иска сключване на окончателен договор се погасява по давност. Приложима е общата пет годишна давност. По правило давността започва да тече от сключването на предварителен договор. Повече за давността – тук.

Недопустим и нищожен обаче е предварителен договор за дарение. Това е така, защото договорът за дарение е безвъзмезден и поражда действие веднага. Освен това би било в противоречие с добрите нрави дарителят да бъде принуден от съда да дари нещо в бъдеще, ако той е променил волята си и не желае повече да дарява.

Спорен е въпросът дали може да се сключи предварителен договор за договор за поръчка и за договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Тези договори са с оглед на личността (intuiti personae), което означава, че те предполагат силно доверие между страните и конкретната личност-страна по договора е от решаващо значение.

И за такива договори може да се сключи предварителен договор, но при тази особеност, че ако някоя от страните се откаже да сключи окончателен договор, то другата страна не може да иска от съда по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и на чл. 362 от ГПК решението на съда да замести окончателния договор. В тези случаи се приема, че има невиновна невъзможност за изпълнение на предварителния договор. Така този договор се явява един доста важен договор, изготвянето на който следва да се консултира с адвокати.

По подобен начин стои и въпросът с предварителния договор за сключването на окончателен трудов договор. Предмет на трудовия договор е работната сила на работника или служителя, която той отдава на работодателя. Работната сила е съвкупност от умствени и физически способности, които са строго индивидуални за всеки отделен човек.

Принципна пречка за сключване на такъв договор няма, но ако се сключи, то в никой случай работодателят не може да поиска от съда да обяви предварителния договор за окончателен и съдебното решение да замести волята на работника или служителя.

Това е така, защото не е допустимо работник или служител да бъде принуждаван противно на волята си да работи при определен работодател, ако той иска да работи при друг. Или пък да бъде накаран да постъпи на работа, ако въобще не иска да работи.

Правото на труд е регламентирано в Конституцията. Съгласно нея всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Чл. 48 от Конституцията гласи следното:

“Гражданите имат право на труд…….
Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд….“

*Всеки предварителен договор може да се изготви и подпише без участието на адвокати. така страните спестяват разноски, но понякога пропускат важни елементи от договора, което не е в техен интерес.

**Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

2 мнения за “Предварителен договор

  1. През 2009г.сключих предварителен договор за продажба на стара лека кола Лада за 300лв.В договора имаши уговорка до 10 дни да се извърши натуриалноното прехвърляне.Но копувача повече не се яви.Направих опит да го издирвам но се указа че живее в гетото на квартал Столипиново.Аз съм на 72 год. и в не добро здраве и така изоставих нещата.Но в данъчна служба ме потърсиха да платя всички натрупани данъци.
    По всяка вероятност колата не съществува тъй като е със стар регистрационен талон и без всички други изисквания.
    Ще ви бъда благодарен ако ми помогнете как да реагирам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *