Още права за длъжниците по изпълнителни дела

“Още права за длъжниците по изпълнителни дела“ е кратка статия относно благоприятното за тях Тълкувателно решение на Върховния съд, което в същото време възпира недобросъвестните кредитори от действия, които неоснователно увеличаваха размера на дълга им.

През отминалата седмица Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния съд излезе с Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. Решението дава отговор на пет въпроса, по които съществува противоречива съдебна практика.

Отговорът и на петте въпроса представлява интерес за всички адвокати и други юристи. На мен обаче, ми се струва, че за физическите лица (гражданите) и за юридическите (търговски дружества т. нар. Фирми), които са длъжници и взискатели (кредитори) по изпълнителни дела интерес представлява петият въпрос, който е:

“Съставлява ли действие по налагане на запор изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка?“

Отговорът на петия въпрос е удар върху кредиторите или по-точно за недобросъвестните от тях. Тези, които неоснователно искат от съдебните изпълнители налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците в банки, в които те не притежават такива.

Досега съществуваше възможността разноските за длъжника по едно изпълнително дело да се увеличат многократно. Eдна от причините за това увеличаване бе именно искането на кредитора за запорирането на банкови сметки на длъжните във всички банки.

Тъй като запорът във всяка една банка се заплаща по 15 лева, а броя на банките, лицензирани в България и клоновете на чуждите банки е 27, то често се получаваше ситуация, при която длъжниците заплащаха сумата за 27 запора по 15 лева, която е 405 лева.

Така, ако длъжникът имаше да дава 300 лева, задължението му щеше да се увеличи на 705 лева само от запори в банкови сметки в банки, където той реално няма такива. Разбира се сумата не се увеличава само с таксите за налагане за запори. Към нея се добавят и други разходи, като такси за образуване на изпълнително дело, за изпращане на покана за доброволно изпълнение, за опис на вещи, за хонорари на адвокати, които съдействат на кредитора да събере задълженията си и други.

Повече по тази тема може да се прочете в статията “Как при 30-40 лева дълг ЧСИ Ви иска 500?“.

Ето и част от мотивите на върховните съдии:
“…Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.

Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.

Длъжникът не може да носи отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя.

В този случай изпълнителният способ няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън поведението на длъжника. При липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги…..

Поради това разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща банкова сметка не може да се трансформира в действие по проучването на имущественото състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е породил предвиденото в закона действие или не. Налице е изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски.

Така върховните съдии решиха, че:

“Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.“

*Свързани теми:
- Как при 30-40 лева дълг ЧСИ Ви иска 500?
- Личен фалит! Възможно ли е?
**Настоящата е кратък анализ на новостите в законодателството и отразява личното мнение на автора като адвокат!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *