Оспорване на завещание

Оспорване на завещание“Майка ми иска да обезнаследи сестра ми, защото не се грижи за нея и да завещае всичко на мен. Може ли сестра ми да направи оспорване на завещание и как аз мога да стана сигурен собственик на имота?“

Завещанието е едностранно разпореждане на едно лице с имуществото му в полза на друг. Това друго лице може да бъде, както роднина на завещателя, така и трето избрано от него лице. Завещанието провежда действие след смъртта на завещателя и чрез него последният желае да лиши свои законни наследници от имущество, да им определи различни дялове от имуществото си или просто да облагодетелства трети лица.

Съгласно закона завещател може да бъде всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно. Завещанието може да бъде два вида – нотариално или саморъчно.

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Саморъчното завещание може да бъде пазено от завещателя, от друго лице или да бъде предадено за пазене от нотариус.

Законът въвежда известни ограничения, относно това с каква част от своето имущество би могло да се разпорежда определено лице. Тоест законът забранява на едно лице да завещава или да дарява цялото си имущество. Всъщност “забранява“ е доста силно казано, тъй като де факто всеки би могъл да се разпореди с цялото си имущество чрез завещание или дарение. Тези сделки обаче, биха могли да се атакуват от заинтересованите лица – наследниците, които са лишени от наследство. Атакуването е възможно, тъй като те са безвъзмездни актове на разпореждане с имущество от страна на едно лице в полза на друго.

Тази част, с която наследодателят (дарителят) може да се разпорежда се нарича разполагаема част, а тази с която не може е запазена част. Когато наследодателят (дарител) има низходящи (деца – родни или осиновени), родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Законът определя размера на запазената част, казвайки следното “Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

В случай, че наследник със запазена част, не може да я получи в своя пълен размер, поради завещания или дарения, то той може да иска намалението на завещанието или дарението до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това може да стане само по съдебен ред, като съдебното решение, с което се уважава искането му, отменя завещателното разпореждане или дарението, с които се нарушава запазената част.

Интересен въпрос е в какъв срок би могло да се иска възстановяването на запазената част на наследник, тоест има ли давност и каква е тя за предявяване на иск за възстановяване на запазена част. Правото за възстановяване на запазената част се погасява с изтичане на пет годишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който лицето, в чиято полза е разпореждането упражни своето право по завещанието.

Разбира се наследниците, които са лишени от имущество, чрез завещание или дарение могат да решат да не ги оспорват, като зачетат волята на своя наследодател и по този начин лицето, в полза на което са извършени, да стане собственик на имота. Относно това, по какъв начин би се парирала възможността на лишения наследник от имущество да оспорва сделка в полза на друго лице, то това е чрез извършване на продажба или договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

*Настоящата статия не е изчерпателна, предназначена е за неюристи и изразява личното мнение на автора по въпрос, зададен му като на адвокат от негов клиент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *