Ограничават се права на ЧСИ, банки и монополи

Депутати от всички парламентарни групи от Комисията по правни въпроси към Народното събрание гласуваха за изменения в Гражданското законодателство, с които се ограничават права на ЧСИ, банки и монополи. Това става възможно след предложение на Омбудсмана на Република България и внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от депутати от всички парламентарни групи.

Тези промени са наред с измененията, свързани с въвеждането на абсолютна давност от 10 г. за задължения по Закона за задълженията и договорите, които засегнах в статията “Личен фалит? Възможно ли е?“.

Предлагат се промени в текстовете относно връчването на призовки чл. 42 и чл. 47 от ГПК

В чл 42, ал. 1, се предлага допълнение като се създава изречение трето, което гласи следното „Разноските по връчването чрез кметството са за сметка на ищеца“. Предлагат се три варианта на изменение на чл. 47 – Връчване чрез залепване на уведомление.

Първият вариант е да се създаде нова ал. 9, която да предвижда, че разпоредбите относно предходните алинеи 1 – 8 не се прилагат за заповедното производство. Вторият вариант за промяна на чл. 47 е да се направят следните изменения и допълнения: в ал. 1 се създава изречение трето: „При невъзможност ответникът да бъде намерен това обстоятелство се констатира с най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец с интервал от една седмица между всяко от тях като едно от посещенията да е в неработен или неприсъствен ден.“

В ал. 3 изречение първо думите „указва на ищеца да представи справка“ се заменят със „служебно извършва проверка“ и се създава изречение трето: “Съдът служебно проверява местоработата на ответника и може да разпореди връчване чрез работодателя“.

Третият вариант е в ал. 6 да се създаде изречение второ: „Размерът на присъденото възнаграждение за особения представител не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“.  В ал. 7 цифрата „5“ се заменя с „6“.

Промени в съдържанието на исковата молба чл. 127 ал. 1 от ГПК

Законопроектът предвижда създаването на нова точка, в която да се посочва номер на банкова сметка на ищеца (този, който завежда делото). Същата промяна се предлага да е и в чл. 236 ал. 1, която се отнася до съдържанието на съдебното решение. В този текст се предвижда да се създаде нова т. 6а, според която в решението да се съдържа банковата сметка, по която да се присъждат преведените суми.

Изменения в Заповедното производство – чл. 412, чл. 417, чл. 418 от ГПК

В същия смисъл е и промяната която се предлага в чл. 412. И тук се предвижда допълнение – създаване на нова точка 6а, според която в съдържанието на заповедта за изпълнение да се посочва банковата сметка на заявителя. В чл. 417, който посочва документите въз основа, на които се издава заповед за незабавно изпълнение също се предлагат два варианта.

Първият е в прословутата точка 2, която години наред поражда дискусии сред адвокати и други правници. Предлага се банките да бъдат извадени от лицата, които могат да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Недоумение у мен обаче, буди вторият вариант на предлаганата промяна. Според него се предвижда в чл. 417 да бъде създадена нова т. 10, която да има следното съдържание: „документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките“.

В чл. 418, ал. 5, изречение първо след думата „лист“ се добавя „и поканата за доброволно изпълнение“, а в изречение второ думите „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят с „връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.

Промени в изпълнителния процес “Спиране на изпълнението“ – чл. 432 от ГПК

В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения: Първо: досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) създава се нова т. 5: „в случаите по чл. 420, ал. 1 във връзка с чл. 417, т. 9 и 10;“  б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8. Второ: създава се ал. 2: „За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или върху пенсия.“

Промени в Глава тридесет и девета: “Обжалване на действията на съдебния изпълнител“ – чл. 435 от ГПК

В чл. 435 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 2 след думата „обжалва“ се добавя „цената на вещта, определена от съдебния изпълнител при извършването на описа“ и се създава изречение второ: „Длъжникът може да обжалва и отказа за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение, отказа за замяна на обекта или начина на изпълнението, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 и извършването на удръжки при спряно изпълнително производство.“

В ал. 4 се създава ново изречение второ: „Жалбата на третото лице спира изпълнението по отношение на тези вещи”, а досегашното изречение второ става изречение трето. Създава се нова ал. 5, която гласи: „Лице по ал. 3 или 4 може да обжалва действията на съдебния изпълнител при подготовката и провеждането на публичната продан на основание допуснати нарушения при извършване на уведомяването, описа и оценката на вещта.“ Досегашната ал. 5 става ал. 6.

Промени в обекта и начина на изпълнението – чл. 443, 446 от ГПК

В чл. 443 се създава изречение трето: „Когато удовлетворяването може да се осъществи чрез посочения от длъжника начин за изпълнение, съразмерен със задължението, наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки не могат да надхвърлят размера на задължението. “

В чл. 446 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 1 се изменя така: „Когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, удържането се извършва при спазване на ограниченията, определени в акт на Министерския съвет.“

Създават се ал. 5 и 6. Ал. 5: “Несеквестируеми са доходите от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд, или пенсия до размера на минималната работна заплата, както и от помощи и обезщетения съгласно нормативен акт, постъпили по банкова сметка на длъжника, освен за задължения за издръжка.“

Ал. 6: “Когато от основанието за постъпилите суми по банковата сметка на длъжника е видно, че същите представляват несеквестируем доход по смисъла на ал. 5, банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнението на запорното съобщение.“ В чл. 454, ал. 1 числото „30“ се заменя с „20“.

Промени в изпълнението върху недвижими вещи – чл. 493, чл. 494 от ГПК

В чл. 493, т. 1 накрая се добавя: „а дължимият от взискателя задатък се приспада от дълга“. В чл. 494, ал. 2 числото „80“ се заменя с „90“.

Промени в изпълнението върху вземания на длъжника – чл. 508, чл. 509 от ГПК.

В чл. 508, ал. 3 след думата „сума“ се добавя „до размера на претенцията“. В чл. 519, ал. 1 се създава изречение второ: „Не се допуска изпълнение срещу имоти, вещи и вземания – държавна или общинска публична собственост“

*Свързани теми:
- Личен фалит? Възможно ли е?
- Заповедното производство в България и Европа.
- Запор и изпълнителен лист от ЧСИ? Не всичко е приключило!
**Настоящата отразява личното мнение на автора като адвокат.

Едно мнение за “Ограничават се права на ЧСИ, банки и монополи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *