Нов Закон за личния фалит?

По темата за личния фалит съм писал преди около две години в статията “Личен фалит! Възможно ли е?“, когато предложеният законопроект  за личния флит не бе приет.  Сега отново има действия в тази насока.

В същата връзка са статиите ми за Частните съдебни изпълнителни и многобройните изпълнителни дела, като: Личен фалит! Възможно ли е?Как при 30-40 лева дълг ЧСИ Ви иска 500?; Задължавам се да плащам…; Защита от действия на ЧСИ при издаден изпълнителен лист; и др.

Поради това по-надолу представям едно прекрасно интервю на доц. Тянкова в “Правен свят“. Картинката на публикацията е моя и се надявам информацията да е полезна не само за адвокати, но и за всички граждани .

Закъсняхме 10 г. със закон за несъстоятелност на физическите лица*
Всяко укриване на доходи води до много тежки последствия – длъжникът трябва да е предупреден за тази отговорност, казва преподавателката във ВТУ
Доц. Янка Тянкова:

Доц.Тянкова, споделяте ли критиките на проф. Огнян Герджиков към законопроекта на омбудсмана за личния фалит?
 
Прочетох законопроекта, мотивите към него, както и концепцията за уреждане на това производство, ново за нашата страна и правна система. На първо четене е видно, че е ползвана някаква концепция, т.е. има визия за това как да изглежда това производство, но има смесване в предпоставките за откриването му. Има неясноти относно органите, които ще провеждат това производство, относно процесуалния ред, по който то ще протича, липсват срокове за обжалване, компетентност на съдилищата, които ще го правят.

Не е уредено на колко инстанции ще се обжалват решенията в това производство. Има някои неточности с оглед на използваната терминология. Но това не означава, че такъв законопроект не трябва да се изготвя. Не означава, че не трябва да има закон за несъстоятелността на физическите лица.

Вярно ли е, че България е единствена в ЕС без такъв закон, въпреки че сме в топ 5 по лоши кредити?

Когато се занимавах с потребителската несъстоятелност и писах книгата си, беше още 2009 г. Тогава в България въобще не се говореше за несъстоятелност на физическите лица. С изумление разбрах, че такова работещо производство има в Германия, Франция, в англо-американската правна система.

Ние сме закъснели поне 10 г. Дали сме единствената държава, която не е уредила това производство на физическите лица – не мога да отговоря, но сме една от последните. Мога да направя аналог с производството по стабилизация – и там бяхме последната държава, която го въведе, защото бяха изтекли всички срокове, дадени в препоръката на ЕС.

В този смисъл навременни ли са усилията на екипа на омбудсмана?

Бих поздравила г-жа Мая Манолова за смелостта да отстоява идеята за частния фалит. През последните години няколко такива законопроекта се готвеха. Някои бяха внесени в парламента, други – не, но те така или иначе не стигнаха до законодателно решение. Темата остана забравена.

С голяма изненада прочетох във в. „24 часа“, че такъв законопроект отново се лансира чрез екипа на омбудсмана. Вероятно има много граждани, които са се обръщали за съдействие, и това е породило идеята. У нас продължава да се приема, че това е институт само на търговското право и той се прилага само по отношение на лица, които притежават търговско качество.

Истината е, че след като приключи едно производство по несъстоятелност, търговецът се заличи от Търговския регистър, юридическото лице престава да бъде длъжник спрямо кредиторите, но физическите лица, които са поели солидарно отговорност за задълженията, остават вечни длъжници. Не може да допуснем в XXI век да има вечно финансово робство по отношение на физическите лица. Дискусията трябва да бъде в какъв вид да е този закон, така че да отговаря на нашата правна система. Това не е нещо ново, което да измислим тепърва. То не само е измислено, ами работи дълго време.

В Германия законът е приет 1994 г. Гратисният период, който е даден, е до 1999 г. Най-интересното е, че когато законопроектът влиза в сила, се е очаквал голям щурм от физически длъжници, които ще потърсят съдействие. Нещо, което смятам, че притеснява и българския законодател в момента. В крайна сметка се оказва, че лицата, които са подали молби за откриване на производство по несъстоятелност, са малко. Защо? Защото има строги изисквания кой може да подаде молба за такова производство.

Кой може да поиска такова производство в Германия, как протича то, колко струва?

Това, което съм прочела със задна дата, е, че в Германия около 2300 евро струва цялото производство по несъстоятелност за гражданин. Когато той не може да си го плати, има специален фонд, от който се изплаща. След това по обратен ред държавата си изисква тези пари от длъжника.

В немския закон за несъстоятелността има раздел „Потребителска несъстоятелност“. Предвидени са условията, на които трябва да отговаря едно физическо лице. Общото за всички правни системи е, че то трябва да докаже регулярни доходи, за да може да поиска производство. Т.е. длъжникът трябва да убеди кредиторите, че през следващите години, в които ще действа приетият план за погасяване на задълженията, той ще може да изпълни част от тези задължения.

Във всички тези закони отправна точка е, че физическото лице трябва да е добросъвестно, т.е. той не цели чрез това производство да измами своите кредитори.

Т.е. законът за несъстоятелност на физическите лица не заличава всички задължения и не може да кажеш: „Аз съм неплатежоспособен и не ме търсете повече“.

Точно така, той не отписва всички задължения и това трябва правилно да се разбере. Създава се психоза покрай този законопроект, че едва ли не физическото лице автоматично, подавайки молбата за производство, ще се освободи от задълженията си и кредиторите му ще бъдат увредени. Няма правна система, която да не е създала тези ограничения.

В този смисъл считам, че ние сме изключително облагодетелствани, защото вече имаме няколко модела, които са се мултиплицирали в почти всички държави-членки на ЕС, и извън него. Само трябва да изберем кой модел ще припознаем като най-близък до нас, за да го приложим и да го съобразим с нашия потенциал от органи, които биха участвали в това производство.

Във френското право, където в момента производството е уредено в Потребителския кодекс, има специален административен орган – Комисия по разглеждане на молбите за свръхзадлъжнялост. Тя се помещава към Централната банка на Франция, но съставът се определя самостоятелно в отделните департаменти и там си върви тяхно си административно производство. След това при необходимост се отнася в първоинстанционния съд.

Вече са ви потърсили от кабинета на омбудсмана за съдействие. Какви са препоръките, които бихте направили?

Те са свързани с неяснота и объркване относно това кои са предпоставките за откриване на това производство. Веднъж се говори за неплатежоспособност, веднъж – за свръхзадълженост. Смятам, че не бива да се смесват тези предпоставки.

Докато немската правна система използва „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“, френската не използва тези предпоставки. Англо-американската система въобще не се интересува от този вид предпоставки – те имат казуистично изброяване на основанията. Ние сме приели по отношение на предпоставките немската правна система и считам, че е по-добре да се придържаме към нея.

Неплатежоспособността следва да е основание за откриване на това производство. За да не се получи един микс от предпоставки, каквито в момента има в този законопроект. Те създават обърканост относно концепцията.

Трябва да се помисли и върху предложението, което се прави с новата директива на ЕС от 20 юни 2019 г. Тя урежда всички мерки по преструктуриране на задълженията на търговците, така че на възможно най-ранен етап да се приложат мерки да бъдат оздравени и съответно остатъкът от задълженията да бъде опростен. Така на тези търговци да се даде втори шанс да се върнат в търговския оборот. Европейският законодател е казал, че държавите членки могат да изберат дали да я приложат и по отношение на потребителската несъстоятелност.

Дали законопроектът на г-жа Манолова може бързо да бъде приведен в завършен вид, зависи от това дали ще прилагаме тази директива и по отношение на физическите лица в бъдеще.

А смущават ли ви сроковете, в които трябва да влезе в сила този закон?

Това е най-недомислената част от законопроекта. Предложението е той да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Заедно с това в него има предвидени няколко наредби, които трябва да се приемат от различни министерства. Има предвидени задължителни образци на документите, които ще бъдат изготвяни от Министерството на правосъдието, за да може потребителят да бъде улеснен, когато ползва това производство. Изисква се време. Когато се приема за първи път един такъв закон, при всички положения трябва да има гратисен период поне 1 година. И то в случай, че има много ясен синхрон в работата на министерствата, които ще изготвят подзаконовата нормативна уредба, за да може той да бъде не просто приет закон, а действащ.

Фатално би било, ако създадем производство, което изначално да бъде неработещо. Напоследък сме свидетели все повече на закони, които приемаме и изменяме, за да отговаряме на европейските препоръки, но не се интересуваме от това какви са последиците, дали те са ефективни за икономиката на страната.За съжаление, ще дам пример с производството по стабилизация, което от 2 г. е част от Търговския закон, но статистиката показва, че нямаме приети и действащи планове за стабилизация до този момент. Значи нещо не е удачно като концепция, след като търговците не го припознават.

И това довежда до темата за професионализма при писането на законите.

Това е вечната тема – за бързането да се внесе един законопроект, без да се осмисли в цялата му съвкупност. Аз съм изключително против това бързане, защото особено в областта на търговското право е изключително вредно за икономиката на държавата.

В Германия Министерството на правосъдието е било инициатор на цялостна реформа в областта на несъстоятелността, която протича в продължение на 3 г. с три последователни етапа. Поканена е много широка работна група – професионалисти и преподаватели от университети, съдии от върховните съдилища, адвокати, представители на държавната администрация, които са засегнати от такива производства. Само такова професионално отношение би гарантирало успешен резултат от правоприлагането му.

Ние по-скоро трябва да създадем работна група, която да изготви цялостна концепция как ще изглежда производството по несъстоятелност за търговците, за лицата, освободени от търговско качество, и за физическите лица, и в определена последователност да бъдат изпълнени препоръките на директивата. Това изисква и доста задълбочени икономически анализи какво е състоянието на пазара на търговците, каква е тяхната платежоспособност. Същото се отнася и за физическите лица. Ние нямаме обща статистика за това колко физически лица са неплатежоспособни.

Вие като изследовател на темата разполагате ли с някакви данни?

През 2009 г. статистиката показваше, че неплатежоспособността на физическите лица в процентно отношение е в пъти по-висока, отколкото неплатежоспособността на търговците. А тя е по-страшна, защото това, че много физически лица не плащат на топлофикация, да речем, влияе върху нейното състояние на неплатежоспособност, респективно на свръхзадълженост.

Вие очаквате ли някакъв бум на хората, които ще тръгнат да търсят несъстоятелност след приемане на закона?

Зависи от това какви ограничения ще въведе законът в окончателния си вариант. Когато ние установим кои лица ще могат да се ползват от т.нар. освобождаване от остатъчен дълг, ще можем да отговорим и на въпроса ще има ли бум на лични фалити. Според мен не бива да се допуска да се затрупват съдилищата с толкова много дела, защото това също няма да повиши ефективността и ще създаде нов проблем на съдебната система.

Затова в някои от държавите има такива административни органи, които се занимават първоначално с молбите за несъстоятелност. В законопроекта на г-жа Манолова се възлагат такива правомощия на Комисията за защита на потребителите. Аз не знам дали тя може реално да осъществява тази дейност.

Трябва да се отбележи също, че тези, които ще прилагат това производство – т.нар. управители на имуществото, административните органи, съдилищата, адвокатите, синдиците, – трябва да бъдат много добре обучени по отношение на прилагането на този закон. За да не стане така, че накрая очакванията не се сбъдват. Защото има мониторинг върху доходите на длъжниците за дълъг период от време и през този период от време те трябва да декларират всеки един приход. Всяко укриване на доходи води до много тежки последствия. Длъжникът трябва да е предупреден за тази отговорност, която ще носи до изпълнението на плана за разсрочено плащане, което в Германия е 6 г., в САЩ беше 8 г., но го намалиха на 7 г. Ако укрие дори един от тези доходи, той няма да бъде освободен от остатъчния размер на дълга, каквато е целта.

В законопроекта на г-жа Манолова се предлага погасителният план да предвижда удовлетворяване на вземанията на кредиторите да е поне 50% от необезпечените и 50% от обезпечените задължения на физическото лице, но не по-малко. Т.е. наполовина ги опрощаваме, ако кредиторите решат това. Това е решение на самите кредитори.

Доц. Янка Тянкова e завършила право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател е по Търговско право и търговска несъстоятелност. Зам.-ректор на ВТУ по административноправни дейности. През 2009 г. става доктор с дисертационен труд „Несъстоятелност на лица – нетърговци“. От 2014 г. е доцент, а хабилитационният труд е на тема „Извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност“. Адвокат по търговски дела и дела по несъстоятелност. Работила е в Агенцията за държавни вземания.

*Източник: Правен свят.

**Свързани теми:
- Личен фалит! Възможно ли е?
- Как при 30-40 лева дълг ЧСИ Ви иска 500?
- Задължавам се да плащам...
- Защита от действия на ЧСИ при издаден изпълнителен лист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *