Неимуществени вреди при смърт на близък

За неимуществени вреди съм писал и преди в статията Неимуществени вреди. Накратко тези вреди съществуват в психиката на отделния човек. Те са част неговия вътрешен свят. Това са тези негативни вътрешни мисли, чувства и преживявания, които нарушават човешкото спокойствие. Причиняват дискомфорт, стрес, отнемат съня и се отразяват негативно върху работоспособността.

Много често неимуществените вреди, въпреки, че са част от психиката и съществуват в главата на човека имат и реално външно проявление. Те довеждат и до реални видими физически увреждания и изменения на тялото. Неотдавна моя клиентка, подложена на домашно насилие, освен, че страдаше от безсъние, получаваше и обриви по тялото, и сърбежи. Тези обриви пък изчезваха много скоро след като тя напуснеше жилището, в което беше обект на тормоз от членове на семейството й.

Причините за неимуществени вреди са многообразни. Те трудно могат да бъдат посочени изчерпателно. По-интересни случаи в моята практика са вреди от заплаха с Частен съдебен изпълнител, вреди от загуба на домашен любимец, ранно утринно събуждане и безсъние поради отсичане на дърво, пазещо сянка и т.н.

Във всички случаи увреденото лице има право на обезщетение за причинените му вреди. До този момент не е измислен, или поне на мен не ми е известен, друг начин за обезщетяване на неимуществени вреди, различен от паричния.

Едни от най-тежките и трайни неимуществени вреди са тези, които са резултат от смъртта на близки хора. Най-вече когато тази смърт е в следствие на убийство, причинено умишлено или по непредпазливост при ПТП.

В тези случаи се поставя въпросът за това кои лица имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.

До днес 21.06.2018 г. лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък бяха посочени в Постановление № 4/25.V.1961 г. на пленума на Върховния съд. С това постановление ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия. Това са неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители).

По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете. Съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХІ.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

От днес, 21.06.2018 г. с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 гр.София, 21 юни 2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия се произнесе по въпроса:
„Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?”

Относно така поставения въпрос Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд реши:

1. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

2. Обявява за изгубило сила Постановление No 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.

Цялото решение можете да прочетете тук.

*Свързани теми:
Неимуществени вреди.
Заплащиха ме с ЧСИ.
Домашно насилие.
– Престъпление и наказание! Мъжът, разсякъл с брадва догото в Кършияка, ще плати 6500 лв. 

**Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *