Могат ли да ме съдят за погасени по давност задължения?

Какво представлява давността и какви са давностните срокове съм писал в статията “Погасителна давност и давностни срокове при различни задължения“. Тази статия също е по темата за давността и се надявам да допълва предната, и да е разбираема.

Въпросът “Могат ли да ме съдят за погасени по давност задължения?“ ми се задава доста често. Чести са и вариации на този въпрос “Имат ли право да ме съдят за погасени по давност задължения?“, “Защо ме съдят, нали има давност?“, “Законно ли е да ме съдят, няма държава…?“ и други подобни.

Отговорът на тези въпроси е положителен и е интересен. Но по-интересното, е че хората, които първоначално за възмутени за това, че някой ги съди за погасени по давност задължения и мислят, че това е незаконно, в последствие се съгласяват, че действително е правилно всеки да претендира това, което му се дължи, независимо от изтичането на давността.

Претендирането на задължения става по няколко начина. По съдебен ред – като се образуват дела. По извънсъдебен – като се изпращат покани, които са устни, писмени или нотариални покани до длъжника. Така след кратки разяснения и  след като хората се поставят в обратна позиция – тази на кредитор, който е дал и има да получава, те се съгласяват, че не е незаконно да се съди някой за погасени по давност задължения.

Така ако един кредитор е изчаквал своя длъжник и не го е притеснявал да му плаща по една или друга причина, а после е забравил за дълга, и това е довело до изтичането на давността, то няма пречка този кредитор да започне активни действия, за да получи плащане, и след изтичането на давността.

Такива случаи има доста. При мен като адвокат са идвали различни кредитори, на които им е писнало да ги лъжат, че ще им платят. Имал съм обикновени хора, които са дали заем на някого преди години и сега (след давността) са решили да го съдят. Разбира се, най-често претенции за плащане на погасени по давност задължения имат банки, кредитни институции, енергоразпределителни компании, мобилни оператори и други. Както се разбира те търсят отдадените от тях кредити или плащане за потребена енергия, вода и услуги.

Ето защо не може да се приеме, че претендирането на погасени по давност задължения от кредитора е противозаконно.

Противозаконно би било претендирането на вземания, които изобщо не съществуват. В този смисъл, право на кредитора е да претендира погасените си по давност вземания, доколкото задължението продължава да съществува, а длъжникът може да предпочете да плати  въпреки давността.

Разбира се, възможно е и обратното!

Длъжник, който не иска да плаща и твърди, че има изтекла давност може да се противопостави на претенцията на кредитора, и да откаже да плаща. Законът му дава възможности за защита, и то доста.

Така, според закона и според съдебната практика, изтичането на погасителната давност, и позоваването на нея от страна на длъжника погасяват правото на кредитора да получи правото си принудително чрез съда. Но правото продължава да съществува и след давността, и ако длъжникът плати, то платеното след изтичане на давностния срок не е недължимо, и незаконно платено, и не подлежи на връщане.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат!
**Свързани теми:
- Погасителна давност и давностни срокове при различни задължения.
- Нотариална покана.
- Адвокат ли?
- Малка радост с помощта на адвокат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *