Имало правосъдие

judge-158269_960_720Горната фраза “Имало правосъдие“ e на мой клиент Х.С, който тъкмо си тръгна от кантората, видимо доволен от крайния резултат по делото му. Срещу този господин е било заведено дело от брат му за това, че го набил, с което му причинил лека телесна повреда. Повече за леката телесна повреда ТУК.

Клиентът ми Х. С. е бил осъден на първа инстанция от Районен съд – гр. К. След присъдата срещу него, в срока на обжалване, той се свърза с мен с молба да поема случая му и да я обжалваме. Съгласих се. Втората инстанция възприе нашите доводи и отмени осъдителната присъда, като постанови нова, с която призна г-н Х.С. за невиновен.

Недоволен от присъдата на втора инстанция остана брат му, който беше завел делото. Поради това и я обжалва пред третата и последна такава – Върховния съд.

Днес г-н Х.С, разбра от мен, че Върховният съд възприема това, което е решила втората инстанция и потвърждава присъдата, с което той окончателно е признат за НЕВИНОВЕН. В тежест на страната изгубила делото са и разноските за адвокатски хонорар, които г-н Х.С. ми беше платил.

Така г-н Х.С. си тръгна за вкъщи с усмивка на лице изричайки не веднъж горната фраза “Имало правосъдие“.

Малко от Решението на Върховния съд:

ЖКС“Въз основа на установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не могат да бъдат направени изводи за това, подс. С. да е реализирал състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, каквато претенция има касационният жалбоподател.

Обвинителната теза, изложена в частната тъжба за това, че подсъдимият е влязъл в имота на брат си К. К., безпричинно е започнал скандал и му е нанесъл побой, не е била възприета от окръжния съд.

Въз основа на пълноценно и аналитично обсъждане на цялата доказателствена съвкупност са направени фактически изводи за това, че подс. С. е позвънил на вратата на брат си, направил му забележка за паркирането на колата и е казал, че следващия път ще му спадне гумите, обърнал се да слиза, при което частният тъжител К. го ударил с лопатка за смет в лицето, ударил го и в слабините, като последвала взаимна размяна на удари и поваляне на К. от С. пред входната врата.

В рамките на установеното по фактите, правните изводи на въззивния съд, обосновали оправдаването на подс. С. по възведеното в частната тъжба обвинение, са съответни на материалния закон. Това е така, понеже макар подс. С. да е причинил на частния тъжител К. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, то това увреждане е причинено чрез действия на подсъдимия, съставляващи защита срещу непосредствени и неприключили нападателни действия на частния тъжител.

Така че, правилно въззивният съд е приложил института на чл. 12, ал. 1 от НК, приемайки, че К. пръв е започнал нападение спрямо С., като му е нанесъл удари с лопатка, срещу което последният се е защитавал. Забележката на подсъдимия спрямо брат му, частния тъжител, за паркирането на автомобила пред общия вход и предупреждението му, че ще следващия път ще му спадне гумите, не могат да бъдат оценени като съзнателно провокиране на нападение, което би изключило приложимостта на неизбежната отбрана.

Това е така, понеже провокирането следва да е с активни действия и да е насочено съзнателно към предизвикване на нападение, какъвто не е настоящият случай, доколкото отправените реплики по съдържанието си са такива, за изясняване на битови по характера си въпроси досежно паркирането на автомобила.

Следователно, правният извод на контролирания съд за това, че подс. С. е причинил на частния тъжител К. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, при неизбежна отбрана, следва да бъде споделен като верен. Този извод е обосновал отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и признаването на подс. С. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Изложените съображения сочат, че подадената касационна жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на искането от защитника на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените пред тази инстанция разноски от подс. С. за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител К.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 111 от 15.12.2015г., постановена по внчхд № 20…/2015г. На …. окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв. /петстотин лева/ направени пред касационната инстанция разноски.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

*Свързани теми
- Лека телесна повреда.
**Настоящата не е изчерпателна и изразява личното мнение на автора, като адвокат.

8 мнения за “Имало правосъдие

  1. Очаквам отговор или връзка с Вас. Може по тел.0897270732.
    ЩЕ БЪДЕ ЗА НАША СМЕТКА! Имаме много минути. Мога
    да Ви обясня обстойно. Цял живот съм бил журналист, а в
    1991г пуснах в Г.Оряховица собствен вестник. Вероятно е
    подсъдимите някога да са си пуснали обява в него, за което
    нито аз, нито редакцията носим отговорност! Писах молба
    да бъда разпитан “ По делегация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *