За трансексуалността и промяната на пола според Върховния съд на РБ

Търсейки съдебна практика по въпрос, различен от представения, попаднах на това решение на Върховния съд, което ми бе доста интересно, поради което реших да го споделя. По-долу са отделни пасажи на решението, които съм счел за по-интересни. Умишлено не съм представил цялото решение, тъй като е доста обемно. С оглед яснота за читателя има и леки корекции в текста, без да се променя неговия смисъл.

И така за трансексуалността и промяната на пола според Върховния съд на РБ.

Делото пред Върховния съд е образувано по жалба против Решение на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав, с което е потвърдено Решение на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за промяна на вписания в акта й за раждане пол от женски на мъжки, поради твърдяна транссексуалност на лицето, и за допускане на следващата се промяна в имената й, съответно – от женски на мъжки.

С решението на Софийски градски съд е прието, че жалбоподателката, е лице от женски пол с действително съществуващи полови органи и вторични полови белези на жена, но има психическото усещане за принадлежност към мъжкия пол и се самоопределя като мъж. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната по делото комплексна съдебно – психиатрична и сексологична експертиза, която определя молителката като лице с транссексуалност от женски към мъжки пол, вероятно възникнала на етапа на вътреутробно полово диференциране на плода. Посочено е, че при транссексуалността е налице несъответствие между съзнанието за полова принадлежност и телесните полови белези, при което лицето е в перманентен дискомфорт и конфликт със собствената си биология и социума.

За да отхвърли искането за промяна на вписания в акта за раждане пол от женски на мъжки и съответната следваща се промяна в имената на лицето, въззивният съд (втората инстанция) е приел, че като официален свидетелстващ документ, актът за раждане на едно лице удостоверява фактите и обстоятелствата от обективната действителност такива, каквито са те към момента на съставянето му и след това. Недопустимо е по съдебен ред да се допуска промяна в удостоверените с акта за раждане факти, ако такава не е настъпила, или евентуално предстои да настъпи. В тази връзка е посочено, че молителката не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има данни за предприемането на такива медицински мерки в близко бъдеще. Евентуалната промяна в акта за раждане относно вписания граждански пол на лицето, би представлявало невярно отразяване на това обстоятелство. В заключение е направен извод, че целта на производството е да приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, а не да измени последното чрез промяна на правната действителност.

Предвид това е прието, че процедурата по промяна на пола по съдебен ред би била допустима след предприета медицинска интервенция и настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето, определящи го като индивид различен от вписания в акта за раждане пол, към момента на предявяване на искането.

Според Върховния съд:

При раждането на едно лице, неговият пол /мъжки или женски/ се определя официално в актовете за гражданско състояние въз основа на външните физически белези. Възможно е обаче, така определеният пол да не отговаря впоследствие на начина, по който лицето чувства и възприема тялото си, т.е. на неговото полово самоопределяне. Транссексуалността е състояние, при което половата идентичност се различава от приписания на лицето пол. Транссексуалните хора изразяват своето полово самоопределяне по различни начини. Те често променят или желаят да променят тялото си чрез хормонални, хирургични и други интервенции, за да приведат телата си колкото се може в по-голямо съответствие с идентичността си. Причините за трансполовостта не са изяснени докрай и до момента в медицинските среди няма единодушие по въпроса както за факторите, които предизвикват това състояние, така и дали то е сексуално отклонение, заболяване или не представлява психичен проблем.

В сега действащата Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето на Световната здравна организация, транссексуалността е включена под код F..0 и е дефинирана като състояние, при което „лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол“. В обсъжданата нова единадесета ревизия на Международната класификация на болестите, чието приемане предстои, се очаква „дисфорията на половия идентитет“ /термин, възприет и наложен от Американската психатрична асоциация/ да бъде премахната от списъка на „психични и поведенчески разстройства“, в съответствие с развитието на съвременните научни разбирания.

Медицинската възможност за смяна на пола е посочена в действащата Наредба №6/24.08.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично – възстановителна и естетична хирургия”, в т.5 – „Категоризация и описание на хирургичните операции в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия”, където сред операциите с голям обем и сложност, „голяма” хирургия, в т.5.3.1.31 са посочени и „операции за смяна на пола”. Същевременно, чл. 128 от Наказателния кодекс предвижда, че тежката телесна повреда, каквато е и причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Агресивната хормонална терапия като медицинска интервенция води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

В нарушение на процесуалните правила съдът не е коментирал заключението на изслушаната съдебно – психиатрична и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи конкретно жалбоподателката – че тя е психично здрава; че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки; както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация. Изводите в заключението на експертите не са били предмет на обсъждане нито поотделно, нито в съвкупност с останалите доказателства по делото, тъй като водещо за отхвърляне на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол, е приетото от съда, че молбата би могла да бъде уважена след проведена „медицинска интервенция за смяна на пола”. С оглед на това, неизяснени са останали въпросите за развитието и продължителността на състоянието на транссексуалност при жалбоподателката; за периода, в който тя живее и се самоопределя като лице от мъжки пол; за сериозността на решението й за изразяване на възприетата психо-социална роля и промяна на пола; както и възможна ли е обратимост на промените в състоянието й. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените въпроси /които са от значение за установяване на юридическия критерий и за основателността на молбата/ не са изяснени от въззивния съд, който е следвало и служебно да стори това /съгласно приетото по т.3 от ТР№ 1/2013г. на ОСГТК/ с помощта на допълнителна комплексна медицинска експертиза.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

*За пълна информация: Решение № 16 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2316 / 2016 г. на ВКС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *