ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

justitia-421805_960_720Предисловие:
Обмислям написването на статия като тази от доста време. Дори бях нахвърлил основните неща. Преди дни получих обаждане от човек, който се представи за журналист от сп. “Икономист“. Сподели с мен, че е видял моя статия за Заповедното производство и ме попита “Вярно ли е, че има наказателна процедура срещу България, заради чл. 417 ГПК?“ Въпросът му бил поради това, че темата отново се завъртяла в публичното пространство.

Това обаждане определено ускори написването на настоящата статия. Друга причина да я напиша е широко разпространилото се убеждение сред огромна част от хората в обществото, че у нас няма закони, а съществуващите защитават единствено банки и монополисти, че само у нас някой може да бъде осъден без да знае.

Предвид многото литература, която съм прегледал по въпроса, тази статия е кратка извадка и синтез на най-важното, и интересно за читателя. Всъщност, тя не е никак кратка и предвид обема й, вероятно някои хора ще я отхвърлят само на това основание.

Краткият текст обаче, наред с предимствата си, има и недостатъци – не обхваща материята в цялост и прави информацията непълна. Затова реших да напиша настоящата статия “ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ“ в този обем и която да съдържа четири глави:
I. Има ли наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия, поради приложението на чл. 417 от ГПК?
II. Заповедно производство в Европа.
III. Заповедно производство в България.
IV. История на заповедното производство в България.

За заповедното производство е писано доста. В моя блог също могат да се прочетат няколко статии, в които съм се опитал да обясня на достъпен–неюридически език какво представлява този институт. Първата  – “Заповед за изпълнение“ засяга производството по чл. 410 от ГПК. Другите две са в съавторство с адв. Станев. Те са “Производство по чл. 417 ГПК“ и “Производство по чл. 417 ГПК – част II“.

Надявам се настоящата да бъде интересна и въпреки обема си да си струва да бъде прочетена.

I. ИМА ЛИ НАКАЗАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ОТ СТРАНА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПОРАДИ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 417 ОТ ГПК?

eu-1232430_960_720Бързам да спомена, че срещу България, до този момент, наказателни процедури заради чл. 417 от ГПК НЯМА.

Според статии в някои медии обаче, това не е така. Преди време се появиха с бомбастични заглавия, като “ЕК откри наказателна процедура срещу България заради текст от ГПК“. Това било защото чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), позволявал длъжникът да бъде осъден по бърза процедура без възможност да се противопостави. Процедурата била и заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците, който пък бил в нарушение с правото на Европейския съюз.

Дори медия, която претендира да е с юридическа насоченост, излиза с подобно заглавие “ЕК открива наказателна процедура заради чл. 417 от ГПК“. Това станало поради жалба от адвокат, който сезирал комисията, че чл. 417 ГПК давал възможност на банките и на други лица – например на фирми за бързи кредити, доставчици на други услуги, в случаите в които са подвели потребителя да подпише нотариално заверен договор или запис на заповед. Тези лица можели да се снабдяват с изпълнителни листа срещу потребителите, без да се води истинско дело. Така потребителят не можел да се защити, тъй като производството пред съда било затворено и инквизиционно, в което участвала само силната страна – банка или друг търговец, или доставчик на услуга.

По думите на колегата адвокат, цитиран от споменатите медии, а и не само от тях, чл. 417 от ГПК унищожил много човешки съдби и продължавал да тероризира българите чрез предвидения ред, по който банките, а и някои фирми за бързи кредити, събират без истинско съдебно и равнопоставено дело своите вземания.

Освен това, в съвсем скорошно телевизионно предаване, цитираният от мен адвокат определя чл. 417 като мракобесен, туземски член, който обръщал наопаки нормалния процес. Този член позволявал първо да се образува изпълнително дело, като банките или другите монополисти – наречени от колегата „аристократите на Темида“, осъждали по бърз ред в задочно производство клиентите си. В това предаване се включил и националният омбудсман Мая Манолова, която заявила, че се подготвя пакет от законодателни реформи в тази насока.

От всичката информация по медиите разбирам, че колегата е против цялостното приложение на чл. 417 ГПК във варианта, в който съществува в ГПК от 2008 г.

Написаното в медиите, в резултат на казаното от колегата адвокат, щеше да е ужасно, но само ако беше вярно.

Медиите, разпространили новината (лъжата), че ЕК е стартирала процедура срещу България заради чл. 417, очевидно харесват подобни заглавия, оплюващи държавата и без да проверят достоверността на информацията публикуват манипулиращи обществото статии. Явно тяхното желание за трафик към сайтове им е с приоритет пред достоверното информиране на обществеността. Излиза така, че всеки може да изнесе каквато си иска информация, а някои медии да я разпространят като факт. Вероятно поради това българските медии по свобода на словото достигат Замбия и са на 113 място в света.

Действително обаче, колегата адвокат е пуснала жалба до Европейската комисия. Публикувала я е и в уеб сайта си. Вярно е също така, че ЕК е отговорила на така подадената жалба. Отговорa открих също в сайта на колегата. В този отговор на Европейската комисия обаче, НИКЪДЕ не става и дума за стартиране на наказателна процедура срещу България. Той е бланкетен и завършващ с текста:

“Ще се свържем с Вас отново, след като получим отговор от българските органи“. 

Отговорът на Комисията може да видите ТУК.

Освен, че до момента няма процедура срещу България, според мен, няма да има и в бъдеще [1]. Просто чл. 417 е една благодатна за манипулации, популизъм и реклама тема. А твърдението, че нямало възможност за защита би изкарало ниска или направо негативна оценка на всеки, който се явява на изпит по ГПК. Отварям скоба, че в социалистическия популизъм, който се вихри в медиите, се внушава, че длъжникът е добър и беден, а кредиторът е зъл и измамник. Но я си представете, че сте дали страшно много пари на някой и той не иска да Ви ги върне, а на Вас Ви трябват?!? И че за да си ги получите с „нормално“ дело, трябва да чакате с години? Тогава какво, Вие самите нямаше ли да изберете варианта, в който да можете да минете по „късата процедура“ (по чл. 417), вместо да чакате с години някой тарикат да се подиграва с Вашата наивност? [2]

Наказателна процедура няма, а и няма да има, защото действащият Граждански процесуален кодекс /ГПК/, в сила от 01.03.2008 г., и по специално Заповедното производство, са разработени по модел на европейски процесуални закони, със съдействието и помощта на чужди специалисти.

Нещо повече, не само, че Заповедното производство не противоречи на Европейското законодателство, но именно европейското законодателство и Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. са причина това производство да бъде прието от българския законодател.

EK_Rezults GOODИзвън горното, за целите на настоящата статия, си направих труда да потърся в страницата на Европейската комисия какви процедури са предприети срещу България, кога са били предприети и в резултат на какво са предприети. Уточнявам, че в страницата на ЕК се отразяват всички стартирани процедури срещу страни членки. Отразяват се и прессъобщенията, с които излиза ЕК, за да информира обществеността за процедури срещу държави членки.

В сайта на ЕК действително открих данни за процедура срещу България. Тази процедура обаче не е заради чл. 417, а за ограничения в националното ни законодателство, относно придобиването на земеделска земя. Съобщението гласи:

“Commission requests Bulgaria, Hungary, Lithuania, Latvia and Slovakia to comply with EU rules on free movement of capital and eliminate those restrictions contained in the national laws on the acquisition of agricultural land that it finds unjustified or discriminatory against EU nationals. (IP/16/1827)“

Или на български:
“Комисията изисква от България, Унгария, Литва, Латвия и Словакия да се съобразят с правилата на ЕС за свободно движение на капитали и да премахне тези ограничения, съдържащи се в националните им законодателства за придобиване на земеделска земя, които ЕК счита за необосновани или дискриминационни спрямо граждани на ЕС. (IP / 16/1827)“

Данни за други процедури не открих (освен тези в българските медии, които цитират колегата адвокат). Затова реших, че не ме бива в търсенето на информация и помолих приятели с добър английски – част от тях адвокати, а други не, също да направят рисърч (за което съм им много благодарен). Помолих ги да проверят всичко за наказателни процедури на ЕК срещу държави членки и по-специално срещу България. Мнението им беше като моето:

“Процедура срещу България заради чл. 417 няма!“

III. ЗAПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПА

flag-1198978_960_720Производства от типа на заповедното са повсеместно разпространени. Такива производства има в законодателствата на Австрия, Германия, Израел, Китай, Руската федерация, САЩ (уредени с различни закони в различните щати – Луизиана, Северна Каролина, Охайо и др.), Словакия, Република Китай, Чехия и т.н.[3]

В Австрия например, Заповедното производство (процедура Mahnverfahren бел. авт.) е част от исковия процес.[4] За започването и развитието на същинско гражданско дело задължително трябва да се премине през Заповедното производство. Тоест това производство е предпоставка за започването на гражданско дело въобще.

Въвеждането на заповедното производство, като задължителна първа стъпка в исковото производство до определен размер (в Австрия 30 000 Евро, в България 25 000 лева – бел. авт.), което при възражение на длъжника автоматично преминава в редовно исково производство, до голяма степен разреши много от създадените проблеми.[5]

Най-общо казано съществуват два модела (чл. 410 и чл. 417 ГПК бел. aвт) на производството по издаване на заповед за плащане в рамките на ЕС. Независимо от отклоненията в някои дребни детайли, всяко едно от законодателствата на държавите членки, които познават заповедното производство може да бъде квалифицирано към една от двете групи.[6]

Основната характеристика на първия модел (чл. 417 от ГПК – бел. авт.), така нареченият “доказателствен модел“ познат в Белгия, Франция, Гърция, Люксембург, Италия и Испания, а също така и в България, е изискването на ищеца да представи писмено доказателство, което да обосновава основателността на заявлението му и иска. Без представянето на подобно писмено доказателство заявлението му за издаване на заповед за плащане се счита за недопустимо. Това условие е насочено към предпазване и злоупотреба в следствие на неоснователни искания.[7]

Вторият модел (чл. 410 ГПК – бел. авт.) на заповедното производство т. нар. “модел без доказателства“, към който принадлежат Австрия, Финландия, Германия, Швеция, Португалия, а също и България, се характеризира с пълното отсъствие на каквато и да е било проверка от страна на съда, свързана с основанието на иска, предмет на производството. Съдът издава заповед за плащане без да проучва наличието или не на вземането, както и неговата основателност. Ответникът би могъл да предотврати постановяванeто на осъдително решение/заповед с простото си “не“, като възрази срещу вземането. Ако ответникът обаче, пропусне заповедта за плащане, тя се стабилизира и не подлежи на по-нататъшно обжалване.[8]

Една от големите разлики между двете системи на заповедното производство е, че докато в системата с доказателства (Белгия, Франция, Гърция, Люксембург, Италия и Испания) заповедта за плащане се издава от компетентния съдия, то при системата без доказателства (Австрия, Финландия, Германия, Швеция, Португалия) компетентни да издават заповеди за плащане са съдебните служители. В Швеция компетентни служители са тези от канторите, осъществяващи принудителното изпълнение (Ако трябва да търсим аналог с България, то все едно е заповедта за изпълнение да бъде издадена от служител на съдебен изпълнител – бел. авт.) В Португалия, когато служителят има съмнения относно заявлението следва да отнесе въпроса за решаване от съдия. Във Финландия служителите, които нямат юридическо образование при сложни случаи на заповедни производства следва да отнесат случая за разглеждане от съдия. [9]

Ако ищецът (молителят бел. авт.) и ответникът имат своето местожителство в различни държави членки, международната подсъдност на техния спор ще бъде определена от разпоредбите на Регламент № 44/2001 г. на Съвета. Съгласно тях отвeтникът бива съден от съда в държавата членка, в която има постоянно местожителство.[10]

Основната информация, която трябва да се съдържа в заявлението за издаване на заповед за плащане е почти идентична във всички държави членки и не поражда съмнения или въпроси по отношение на необходимостта й – имена на страните, техните адреси, размерът на вземането, включително лихвата, която се претендира, а също така и необходимите разноски за производството, както и описание на обстоятелствата, от които произтича вземането. [11]

Нуждата от възприемането на заповедното производство и европейската заповед за плащане като способ за бързо и евтино събиране на безспорни вземания в почти всички страни в света (изключение правят страните с тоталитарни режими) е ясна. Тя е чисто икономическа и е с оглед насърчаване на заетостта не само в ЕС, но и в световен мащаб. Такава е и идеята изразена в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно т. 6 от същия:

“Бързото и ефективно събиране по съдебен ред на неизплатени задължения, по които не съществува правен спор, е от първостепенно значение за икономическите оператори в Европейския съюз, тъй като просрочените плащания представляват основна причина за неплатежоспособността, която застрашава оцеляването на предприятията, по-специално малките и средните предприятия, и води до загуба на голям брой работни места.“

Освен горното, Директива 2000/35/СЕ за мерките за предотвратяване на закъсняло плащане в търговските отношения в своя чл. 5 предвижда държавите членки да осигурят такъв ред, че изпълнителния титул (основен изпълнителен титул е изпълнителния лист – бел. авт.) да може да се придобие за не повече от 90 календарни дни, когато вземането не се оспорва от длъжника. [12]

Призоваването на длъжника по заповедното производство.

Споменатият Регламент засяга и друг интересен въпрос, а именно призоваването и връчването на съдебните книжа във връзка със заповедното производство. Именно срещу начина на призоваване и връчване на съдебни книжа по заповедните производства в България има остри обществени реакции. Те са провокирани от това, че законът предвижда уведомлението до длъжник, който не може да бъде намерен, да се извърши чрез залепване на призовката на видно място на входа на жилището му и оставянето на съобщението до него в пощенската му кутия. Така длъжникът често не разбира за заведеното дело срещу него и поради това са и огромния брой влезли в сила заповеди за изпълнение, и осъждания без длъжникът да бъде реално уведомен.

Как стои този въпрос според Регламент (ЕО) № 1896/2006 г.?

Чл. 14. Връчване без обратна разписка от ответника.
1. Европейската заповед за плащане може също така да бъде връчена в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:
а.) лично връчване на личния адрес на длъжника на лица, които
живеят на същия адрес на длъжника или са наети на работа там;
б.) ако длъжникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице, лично връчване в деловите помещения на лицата, които са наети на работа от длъжника;
в.) оставяне на документа в пощенската кутия на длъжника; (шрифтът мой)
г.) оставяне на документа в поща или на компетентни публични органи и оставянето на писмено съобщение за това оставяне в пощенската кутия на длъжника, при условие че писменото съобщение посочва ясно характера на съдебен документ или правното действие на нотификацията по отношение на връчването и действието на връчването по отношение на сроковете;
д.) чрез пощата без потвърждение, в съответствие с параграф 3, когато длъжникът е с адрес в държавата-членка по произход;
е.) чрез електронни средства с автоматично потвърждение за доставяне, при условие че длъжникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

Тоест, силно критикуваната възможност за уведомяване на длъжника, когато не може да бъде намерен, чрез залепяне на съобщението, предвидена в българския ГПК – чл. 47 има аналог в европейското законодателство и не влиза в противоречие с правото на ЕС. Повече относно призоваването в България в статиите “Как ме осъдиха без да знам?“ и “Призовка от съд“.

Подобно законодателно разрешение е възприела и Великобритания [13], където призоваването става чрез изпращане на заповедта по пощата без обратна разписка. Явно авторитетът на британските кралски пощи (Royal Mail) и доверието в пощенските услуги в страната са огромни, но пак остава въпросът за защитата на длъжника в случай, че отсъства от адреса си продължително време. В този случай той няма да получи съдебните книжа (които ще бъдат в пощенската му кутия) и ще бъде осъден без да разбере. Очевидно проблемите, съществуващи у нас с осъжданията на длъжници, които “не са уведомени“ от съда за заведените срещу тях производства, съществуват и в Обединеното кралство.

Франция приема друго разрешение относно уведомяването [14]. Призовките и съобщенията по делата да се връчват от нотариуси и частни съдебни изпълнители. (Отварям скоба, че такава възможност предвижда и ГПК). Това безспорно дава сигурна гаранция за защитата на интереса на длъжника, но пак остава въпросът – какво става ако той отсъства продължително време и не може да бъде намерен? Това отсъствие и ненамиране на длъжника може ли да възпрепятства правата на кредитора и да блокира съдебната процедура, чрез която той принудително трябва да осъществи правото си?

Целите за въвеждането на заповедното производство в Европа, а и България, са бързото и лесно удовлетворяване на интереса на кредитора, при безспорните вземания. Чрез заповедта за плащане се защитава и интереса на длъжника, тъй като съдебните разноски, които ще трябва да плати, при успех на делото срещу него, са по-ниски. В този смисъл е и т. 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. Тя гласи следното:

“Целта на настоящият регламент е да се опростят, ускорят и намалят разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаване на процедура за европейска заповед за плащане и да се позволи свободното обращение на европейските заповеди за плащане в държавите-членки, като се определят минималните стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка по привеждането в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение.“

В същия смисъл е и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 г., който е почти аналогичен с Регламент № 1896/2006 г.

III. ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ

flag-bulgaria-1158177_960_720При работата за изработването на действащия в момента български ГПК като партньори в работната група са участвали специалисти от Австрия, а моделът на австрийското законодателства е използван като изходен. [15]

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл. 410 вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл. 417 документ. Целта на това производство е да създаде съдебно изпълнително основание (чл. 404, т. 1), когато вземането не се изпълнява, макар, че не се оспорва. Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува. [16]

Заповедното производство е регламентирано в две разновидности: условно наречено “класическо“ заповедно производство по чл. 410 ГПК, при което издаването на изпълнителен лист, респективно започването на принудително изпълнение, е възможно едва след влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК) и втора специална разновидност на това производство, при която вземането се основава на документ по чл. 417 ГПК, а заповедта влиза в сила веднага, т.е. Незабавно (аргумент от чл. 419, ал. 3 ГПК) и едновременно с нея се издава изпълнителен лист (чл. 418, ал. 2 ГПК). Докато в първата хипотеза (чл. 410 бел. авт.) съдът издава заповедта за изпълнение като проверява само дали претендираното вземане е сред предвидените в закона, а не дали съществува и дали е основателно, във втората хипотеза, законът предава формална доказателствена сила на изброените в чл. 417 документи и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемo и ликвидно. [17]

Нуждата от заповедно производство се обуславя от съществуването на множество случаи, при които длъжникът, макар да не оспорва съществуването на дълга си, обикновено нехае или не започва изпълнение, преди да бъде притиснат от задействането на публичните механизми за принудително осъществяване на правото. [18]

За България не разполагам с информация за това колко, като процент, са заповедните дела, по които длъжниците не оспорват, че имат да дават. Според статистическите данни за заповедното производство в Европа процентът на неоспорените вземания – вземания по които длъжникът признава, че има плаща, варира между 50% (Ирландия) и повече от 80% (Германия, Австрия, Швеция) измежду всички граждански дела, разглеждани от общите съдилища. [19]

Целта на заповедното производство е бърз и икономичен граждански процес. Чрез заповедното производство може да се заобиколи исковият процес, за който е необходимо много време и който струва скъпо [20]. Тоест, целите на заповедното производство в България съответстват на целите на производството в Европа, както и на заповедното производство с трансграничен елемент.

До нуждата от заповедно производство по света и у нас води изключителното интензифициране на гражданския (особено търговския) оборот в периода от края на XIX в. и особено през последните 20-30 години (включително поради повсеместното въвеждане на електронни технологии и комуникационни системи, а така също и непрестанното скъсяване на разстоянията, поради грандиозния напредък на транспортните средства) по неизбежност води до необходимост от търсене на начини за преодоляване на недостатъците на традиционно времеемката, скъпо струваща съдебна машина. [21]

Заповедното производство и бързото възстановяване на установени по размер задължения, които не са оспорени от ответната страна е от огромно значение за икономическите субекти в България и в Европейския съюз. Правна система, която не гарантира на кредиторите достъп до бързо и ефективно принудително изпълнение на неоспорени вземания, позволява на лошите длъжници да се чувстват защитени от системата и насърчени да забавят плащанията на дължимите от тях суми, за да се облагодетелстват самите те (шрифтът мой). Забавените плащания са основната причина за неплатежоспособността на търговците, застрашава тяхното съществуване, особено малките и средни предприятия и логично завършваща с множество загубени работни места. [22]

Страните в заповедното производство (по чл. 410 и чл. 417 ГПК) са заявител /кредитор/ и длъжник. Заявителят е този, по чиято инициатива започва производството. Длъжникът е ответната страна, срещу която е кредиторовата претенция.

Длъжникът може да се защитава, както в производството по чл. 410, така и в това по чл. 417 от ГПК. Тази възможност за защита на длъжника е логична последица на това, че заявителят иска издаване на заповед за изпълнение само въз основа на свое твърдение, че определено лице дължи. На това „голословно” твърдение длъжникът може да противопостави друго такова (голословно – бел. ред.) твърдение – писмено възражение, че не дължи. Заповедта за незабавно изпълнение дава на кредитора предимството, че обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Това е оправдано, тъй като заповедта за изпълнение, по която е постановено незабавно изпълнение, се основава на документ по чл. 417 ГПК. Наличието на такъв документ създава достоверност на съществуването на изпълняемото право и поради това, така да се каже, подкрепя изпълнителната сила на заповедта за изпълнение, при което оспорването от страна на длъжника не води до автоматично спиране на принудителното изпълнение. [23]

Заповедното производство във вида, в който е в действащия Граждански процесуален кодекс има аналог в отменения ГПК от 1952 г., в който заповедно производство не съществуваше. В новия ГПК изпълнителните основания са изброени в чл. 404 ГПК. След внимателен прочит на разпоредбата се установява, че законът визира само т.нар. „съдебни изпълнителни основания” – решения и други актове, постановени от съдебен или друг правораздавателен орган, включително чуждестранен съд или арбитраж. В разпоредбата липсва дългият списък от „несъдебни изпълнителни основания”, предвидени в отменения ГПК, а именно: документи и извлечения от сметки, установяващи вземанията на банките (шрифтът мой), държавните учреждения и общините, НЗОК и РЗОК; документи и извлечения от счетоводни книги, установяващи задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители по трудови правоотношения;  постановления на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; записи на заповед, менителници, чекове и други ценни книжа на заповед, облигации и купони за лихви по тях; нотариални актове; спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите; извлечение от Централния регистър на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг; концесионни договори; влезли в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания; други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист (вж чл. 237, б. „в” – „м” ГПК /отм./).[24]

Аналог на несъдебните изпълнителни основания откриваме единствено в чл. 417 ГПК, озаглавен „Заповед за изпълнение въз основа на документ”.[25] Най-близо до производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отмененият ГПК е производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и възможността кредиторът да поиска съдът да разпореди незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. [26]

IV. ИСТОРИЯ НА ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ.

Abrashev goodИнститутът на заповедното производство е съществувал у нас още през 1897 г. В своя учебник от 1914 г. Проф. П. Абрашев пише следното: По тия дела (имат се предвид исковете за изпълнение на договори, задължения или искове по менителници – бел. авт) законът предвижда възможността да се извърши призоваването в най-къси срокове и да се допусне незабавно изпълнение на решението, като се издаде на ищеца изпълнителен лист още в същия ден – веднага (шрифтът мой).

Това отношение на законодателя към тоя род искове се обяснява не само с техния спешен характер, но и с техния характер на достоверност, на доказаност, приближаващи се до безспорност, предположението, за която остава в сила докато не бъде оборено. [27]

Поразителна прилика с настоящото законодателно разрешение по чл. 417 ГПК, нали?

И по-надолу проф. Абрашев продължава: Но при разглеждането на тия искове и по съкратения ред пак не се постига напълно гонимата цел. Ако е вярно, че добросъвестния длъжник в подобни случаи или не се явява съвсем, или пък се явява само, за да засвидетелствува самолично безспорността на задължението си, верно е също, че недобросъвестният длъжник пък прибягва до всички непростими средства, за да проточи делото и сполучи да укрие имотите си. [28]

Още тогава, преди повече от 100 години, този автор се позовава на подобни, предходни законодателни разрешения в германския СРО, австрийския CPG, руския УГС от 1891 г.

Процедурата по издаване на заповед за изпълнение по Закона за гражданското съдопроизводство от 1897 г.

Ищецът трябва да подаде искова молба. Законът нарича молбата за издаване на заповед за плащане искова молба, преписите от която се връчват по реда на връчване на исковите молби. Предметът на иска трябва да е парично вземане. Законът не допуща издаването на платежна заповед, освен на парично вземане – тогава, когато според австрийския CPG (чл.548) платежна заповед може да бъде издадена, не само за пари, но и за вещи, определени по род и качество. [29]

Обстоятелствата, на които се основава паричното вземане, следвало да са удостоверени с нотариален или частен акт, засвидетелсван по нотариален ред. В австрийския CPG (чл.548) е казано, че платежна заповед се издава по публични документи, извършени в границите на действието на тоя закон, от една страна, а от друга страна, че в частните документи подписът трябва да бъде засвидетелстван от австрийски съд или нотариус“.[30]

Още една поразителна прилика на закона от 1897 г. с настоящия чл. 417 ГПК от 2008 г., който не съответствал на Европейското законодателство и поради това ЕК стартирала процедура срещу България.

Актът, на който се основава искът, от външна страна, следва да не възбужда съмнение. В случаите, когато молбата бъде удовлетворена, издава се на ищеца заповед за плащане, в която съдът заповядва на ответника в две неделен срок и то под страх на принудително изпълнение да внесе на ищеца дължимата сума, заедно с лихвите и съдебните разноски или да подаде в две неделен срок своите писмени възражения. Заповедта за плащане се съобщава на ответника по реда на връчване на исковите молби. Не представи ли ответника в определения му срок своите писмени възражения, съдът по искане на ищеца му издава изпълнителен лист. [31]

Още много прилики биха могли да се открият между „мракобесния – туземски“ чл. 417 ГПК и законодателните разрешения в България от преди повече от сто години. Тези законодателни разрешения, както надявам се стана ясно, са били по образец на западните закони, така, както настоящият ГПК е по техен модел.
Уредба на ГПК – 1952 г.

Уредбата по ГПК действал от 1952 г. го 2008 г., с множество изменения и допълнения, беше частично засегната по-горе. Все пак, мисля че долните абзаци ще представляват интерес.

При изработването на ГПК, обн., Известия на Президимума на Народното събрание, бр.12 от 1952 г. (отм., ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) законодателят се отказва от използването на съдебната заповед като форма за приключване на съдебното производство. Въвежда се обаче широко използване на т.нар. Несъдебни изпълнителни основания. Несъдебните изпълнителни основания представляват документи, въз основа на които се допуска издаването на изпълнителен лист (чл. 237, б. “в“ и сл. От отменения ГПК – 1952 г. ) без този изпълнителен лист да е основан на съдебен или приравнен на съдебен акт, с който е разрешен правен спор със сила на присъдено нещо. [32]

Тоест заповедното производство е премахнато с ГПК от 1952 г, когато новата власт в България отменя всички заварени закони и започва създаване на ново гражданско законодателство по образец на съветското.

За този период проф. Сталев пише следното:
“По коренно различен начин се разви ГП (Гражданският процес – бел.ред.), когато след 9.IX.1944 г. у нас бе установен тоталитарен социалистически строй от съветски образец. Ръководната роля на Българската комунистическа партия бе не само основна политическа и обществена реалност. Тя бе и конституционно обявена и по този начин гарантирана. На нея бяха подчинени всички органи в държавата, включително съдебните. Подчинена бе и адвокатурата чрез забрана да се упражнява адвокатска дейност, като свободна професия, нормиране броя на адвокатите и тяхното принудително включване в адвокатски колективи.“ [33]

В същия дух са и разсъжденията на проф. Павлова:
“Чрез множество национализационни нормативни актове държавата отнема от техните собственици индустриални предприятия, мини, банки, акции и други ценни книжа, земеделски земи, градски недвижими имоти и др. без обезщетение и създава държавни предприятия, на които предоставя национализираните имущества…. Започва създаването на ново граждансско законодателство по образец на съветското.

Със закон от 21.XI.1951 г. се отменят всички заварени към 9.IX.1944 г законодателни актове, престава да съществува търговското право като отделен правен отрасъл и гражданското право се третира единно, въпреки съществените различия, които се възприемат за отношенията между стопанските организации. През разглеждания период социалистическата и особено държавната собственост се поставят в привилегировано правно положение. Със социалистическото гражданско законодателство се създават множество ограничения за придобиване и упражняване на личната и частната собственост върху недвижими имоти със ЗН, Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в някои населени места, а по-късно със СГС. Ограничения се въвеждат за придобиване на жителство в столицата и големите градове.
Редица привилегии се признават по нормативен път за лицата, признати от партийни органи за “активни борци против фашизма и капитализма“.[34]

*Настоящата статия не е изчерпателна и изразява личното мнение на автора като адвокат.

Използвана литература:

[1] Така: Станев Ст., “Чл. 417 да вярваме ли на публикациите, или да се защитим сами?“
[2] Станев Ст., “Чл. 417 да вярваме ли на публикациите, или да се защитим сами?“
[3] Чернев С., Заповедно производствo, Сиби, 2012 г. , стр 33.
[4] Корнезов Л., Гражданско съдопроизводство, Том II, Софи-Р, 2010 г., стр. 183.
[5] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 57.
[6] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 50.
[7] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 50.
[8] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. Стр. 51 и 52.
[9] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 58 и 59.
[10] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. стр. 57.
[11] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 59.
[12] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г., стр. 49.
[13] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г., стр. 68.
[14] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г., стр. 69.
[15] Чернев С., Заповедно производствo, Сиби, 2012 г. , стр 33 – ситен шрифт долу.
[16] Сталев Ж., Попова В., Българско гражданско процесуално право – девето издание, Сиела, 2012 г. стр. 850.
[17] Авторски колектив. Граждански процесуален кодекс – приложен коментар, Труд и право, 2012 г., стр. 899.
[18] Корнезов Л., Гражданско съдопроизводство, Том II, Софи-Р, 2010 г., стр. 184.
[19] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 45
[20] Корнезов Л., Гражданско съдопроизводство, Том II, Софи-Р, 2010 г., стр. 183.
[21] Чернев С., Заповедно производствo, Сиби, 2012 г. , стр 34.
[22] Ангелов Н., Заповедното производство в България и ЕС, Сиела, 2010 г. стр. 45 и 46.
[23] Тонев А., Бъзински М., “Някои въпроси на новия ГПК и международното принудително изпълнение.“
[24] Тонев А., Бъзински М., “Някои въпроси на новия ГПК и международното принудително изпълнение.“
[25] Тонев А., Бъзински М., “Някои въпроси на новия ГПК и международното принудително изпълнение.“
[26] Тонев А., Бъзински М., “Някои въпроси на новия ГПК и международното принудително изпълнение.“
[27] Абрашев П., Гражданско съдопроизводство (лекции) Том II, София – Царска придворна печатница – 1914 г., стр. 189.
[28] Абрашев П., Гражданско съдопроизводство (лекции) Том II, София – Царска придворна печатница – 1914 г., стр. 189.
[29] Абрашев П., Гражданско съдопроизводство (лекции) Том II, София – Царска придворна печатница – 1914 г., стр. 191.
[30] Абрашев П., Гражданско съдопроизводство (лекции) Том II, София – Царска придворна печатница – 1914 г., стр. 192.
[31] Абрашев П., Гражданско съдопроизводство (лекции) Том II, София – Царска придворна печатница – 1914 г., стр. 191 и 194.
[32] Чернев С., Заповедно производствo, Сиби, 2012 г. , стр 28 и 29.
[33] Сталев Ж.,Българско гражданско процесуално право, Сиела, осмо издание, 2004 г. стр. 63.
[34] Павлова М., Гражданско право – обща част, Софи – Р, 2002 г, стр. 60 и 61.

14 мнения за “ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

  1. mnogo dobra statia,izviniavam se za latinicata.Profesionalna…no…vsichki tesni profesionalisti sa specialisti v oblasta si vkliochitelno i ekzekutorite na demokracia ,narod,it.n.dumi dumi dumi,zagubihme se, a deistvitelnosta e savsem druga…na koi raiski ostrov i v koia magliavina jiveete?

  2. И въпреки всичко описано, пак не разбрах, как така Топлофикация:
    1. Закри номера на партидата ми, със задължение от 999 лв . за 1999 год., без мое знание.
    2. Откри нова партида- без мое знание.
    3. Осъди ме без мое знание- удържаха ми от заплати за дължимата сума пари- 999 лв., цели 3250 лева. Без да съм сменял адреса, без да съм напускал Държавата, без да съм се сменял месторабота, без дори да съм отказал да платя тази дължима сума.
    4. С откриването на нова партида в Топлофикация съм подведен че нямам стари задължения.
    5. Дължимата сума е за 1999 год. Осъдиха ме през 2007 год.

    1. Така…сега това ккоето може да направите е, независимо, че са ви „осъдили“, з-то това не еникакво „осъждане“, а издаване на изпълнителен лист, да заведете дело с адвокат разбира се за недължимост на сумите поради изтекла давност- Отрицателен установителен иск се казва.След като спечелите делото, а няма начин да не го спечелите, искате от съда по заповедното производство- „заповедния съд“ да ви изададе обратен изпълнителен лист за връщане на сумите- и то не на 900 лева а на 3-те хиляди които са ви взели. Това е. Лесно е. Аз го направих със Софийска вода.Успех.

  3. Статията беше интересна за мен.Работя в държавна администрация, вземанията на която събираме по реда на заповедното п-во,ще споделя статията с колеги .

  4. Не съм съгласна с позицията, която заемате да ни убеждавате в това, че в ЕС било така и така. Точно поради това, че ЕС ни диктува така и така, не желаем членството в ЕС, натрапено ни от подкупни политици. То не е в интерес на СУВЕРЕНА! Българското законодателство трябва да следва интереса на българския народ. И това не е популизъм с негативната натовареност, която се влага в това понятие. Законодателството трябва да охранява общността наречена народ, както и условията – териториални, ресурсни, културни и др., гарантиращи континиума на тази общност във времепространството. Нима ЕС не наложи продажбата на основния ни исторически ресурс – земята? Няма да привеждам всички онези вредности и щети, материални и морални, които диктатът на ЕК нанася върху съзнанието и достоянието на българския народ. Ще премина към правната част на публикацията Ви. Членството на България в ЕС, както и това в НАТО, беше присвояване на народния суверенитет от институцията ГОВОРИЛНЯ – парламент. ГПК е отменен с преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията и след 13.07.1992 г няма действащ такъв./справка К/. Всички изборни органи, техните решения, закони, актове,а следователно и техните действия са ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ, защото са осъществявани по отменен ГПК и изменения в отменения, не в сила, ГПК. Да не споменаваме за институцията ЧСИ, натрапена от Америка за България, която изобщо не е допусната от конституционалистите.1.Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./:
    ”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно: ”в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.”
    Виж „§ 3. /2/ от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.
    2.Тоест, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско процесуален кодекс, Наказателно процесуален кодекс, Административно процесуален кодекс и др. е следвало задължително да бъдат приети от законодателната власт, преди изтичането на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила. Преди 13.07.1992 г.!!! Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./ има заповеден, задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект.

  5. „…чл. 417 е една благодатна за манипулации, популизъм и реклама тема. А твърдението, че нямало възможност за защита би изкарало ниска или направо негативна оценка на всеки, който се явява на изпит по ГПК. Отварям скоба, че в социалистическия популизъм, който се вихри в медиите, се внушава, че длъжникът е добър и беден, а кредиторът е зъл и измамник. Но я си представете, че сте дали страшно много пари на някой и той не иска да Ви ги върне, а на Вас Ви трябват?!? И че за да си ги получите с „нормално“ дело, трябва да чакате с години? Тогава какво, Вие самите нямаше ли да изберете варианта, в който да можете да минете по „късата процедура“ (по чл. 417), вместо да чакате с години някой тарикат да се подиграва с Вашата наивност?…“

    „Я си представете!“
    Всичко мога да си представя, и това не изключва „лошия кредитор и добрия длъжник“
    Когато се дава заем трябва да се спомене срок в договора между кредитора и длъжника, след който заема да бъде издължен. Кредиторът не пипа преди този срок, а длъжникът не може да бяга след него. Всичко друго влиза в графата „Я си представи“.

  6. Заповедното производство в Република България е въведено (2008 г) с основната, разбира се тайна цел – да се укрие извършеното чрез общите условия за продажба на топлинна енергия суспендиране/спиране действието на Закона за енергетиката, на правната уредба „продажба на топлинна енергия“ и на императивната материалноправна норма „продажба“, предмет на чл. 150 ЗЕ. Точно поради тази причина – суспендирания Закон за енергетиката, е възприет метода без доказателства, при което гражданите се осъждат на основание изготвен от монополиста акт – общите условия за продажба на топлинна енергия. Със Заповедното производство в Република България се укрива беззаконието (има закон но не се прилага) в областта на енергетиката, разрешено от така нареченото „Народно“ събрание“, прехвърлило в нарушение на Конституцията и на ЗНА прехвърляне компетентността за изготвяне на подзаконовия нормативен административен акт „общи условия за продажба“ от КЕВР (

  7. продължение на коментара: от КЕВР (чл. 16,ал. 1, т.6 ЗЕЕЕ) на търговските дружества в енергетиката и одобряването им от КЕВР. С прехвърлената компетентност за изготвянето на общите условия от търговските дружества в енергетиката се създаде втори – нелегален и криминален законодателен орган – КЕВР, който одобрява общи условия, не само противоречащи на Закона за енергетиката, но с тях се осъществява реално суспендиране на самия Закон за енергетиката – укриването на извършеното суспендиране от всички органи и институции е основната причина за беззаконието, корупцията и нарушаването на човешките права. Това е българското заповедно производство.

  8. Напъно съм на противоположна страна на колегата. Прекалено едностранно е разгледал казуса. Очевидно е, че е възприел позицията на добрия кредитор и лошия длъжник. Да но при партийно-олигархичната система повечето казуси са обратно; лошия кредитор/ по принцип монополна структура или незаконна структура даващи заем срещу лихва/по принцип знаете кой въведе лихвата и защо- на българите тя е непозната институция, така, че си направете сметка какви ни управляват/.
    Когато се прави законодателство- защитат винаги трябва да е на по-слабата страна, за да има справедлив съдебен процес.
    Да попитам колегата умишлено или не е пропуснал отговорнаостта,която носи попълнилия заявлението за издаване за Заповед за изпълнение. Ми то оттам трябва да се почне. и защо смята, че следваме някакъв европейски модел като заповедното предхожда исковото. ако е така искът по 422 ГПК би следвало да е осъдителен, а не положителен, установотелен. какъв е предмета колега по иск по чл. 422 ГПК. ВКС докога ще мълчи по този въпрос след като има различни становища.

    1. в допълнение- цитираните Регламенти са ясни и разбираеми дори и от лица с не юридическо образование. Обратен е въпроса при заповеното ни производство. колко време на ВКС му трябваше да постанови едно тълкувателно дело 4/13 г,което зададе повече въпроси отколкото отговори.
      и пдобре погледнете страните при които не се искат доказателства. какъв е манталите в тези страни, че това си е направо вица за джентълмена и“ оттогава каква карта ми тръгна:)

    2. В статията правя анализ на законодателства и не съм заел позиция на добър кредитор и лош длъжник. Съгласен съм обаче, че за заповедното производство би могло да се пише още много и не съм разгледал ред въпроси.

  9. Нормално.
    Писано e от адвокат – щеше да е интересно, ако беше против… май такива адвокати почти няма…кой ще е луд да рита срещу законите ?!
    Ако по темата пише някой длъжник, който си е загубил включително имота заради просрочен кредит, как ли щеше да изглежда текста ?
    /А ако някой мисли, че няма такива в България – я си представете, че все пак има ! /

    Сега малко по-сериозно : нима трябва да си представя, че всички кредитополучатели са злонамерени ?!
    Впрочем, а дали цялото ни законодателство не е подчинено на този принцип : гражданите на тази държава са зли злонамерени тарикати и се възползват от добрата държава, не уважават законите, и точно затова следва напълно естествено всички закони да ги мачкат ?!
    Вместо да се повишава стандарта на живот, май само се увеличават тези, които дават кредити.
    При това правилата не са достатъчно балансирани. Дали не е умишлено? Не знам.

    1. Както съм посочил в статията целта на заповедното производство е именно икономическа – повишаване стандарта на живот, за което пишете “Вместо да се повишава стандарта на живот, май само се увеличават тези, които дават кредити.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *