Договор за изработка и Трудов договор

“Извикахме майстор да ни боядисва. Той падна от стълбата и си счупи ръката. Сега ни иска пари за операцията, защото е работил за нас и ние сме били виновни за всичко…“

В случаите, когато някой наеме друг да му свърши определена работа – да му изработи вещ (ушие дреха), поправи вещ (автомобил), да му нарисува картина, или да му ремонтира къщата – става въпрос за слючването на договор между лицето, което поръчва работата (възложител) и лицето, което ще я свърши (изпълнител). Този договор се нарича “Договор за изработка“.

Разновидности на този договор са “Договорът за услуга“, “Договор за строителство“, “Консултантски договор“. Договорът между клиент и адвокат е договор за поръчка. В определени случаи изработката може да се изпълни само в мястото (работилницата) на изпълнителя. В други, както в случая с боядисването, само в помещенията на клиента. Това не променя характера на договора.

Съгласно Договора за изработка изпълнителят се задължава да постигне определен резултат – да завърши работата, а възложителят да му плати. Плащането обаче, става само когато има действително свършена работа –  когато е постигнат резултат от работата. Този договор би бил валиден и с постигане на устно съгласие между страните. Това означава, че няма нужда да се изготвя от адвокат и да бъде в писмена форма, още по-малко да бъде заверяван от нотариус. Писмената форма е за доказването на договора и е препоръчително той да бъде в такава форма.

Постигането на резултата по принцип е на риск на изработващия. Изпълнителят по този договор е независим, не се подчинява на възложителя, няма определено работно време. От него зависи кога и колко ще работи, кога ще яде, дали и кога ще спи и т. н.

Това е основната разлика между този договор и трудов договор. При последния, работника или служителя е подчинен на работодателя, длъжен е да спазва трудовата дисциплина, има работно време и не е задължително да се постигне някакъв резултат от работата, тъй като дължи само работната си сила. Работодателят му е длъжен да плати, дори да не е изработил нищо. Длъжен е и да осигури здравословна и безопасна среда на работа.

Важна разлика между договор за изработка и трудов договор е и това, че възложителят (клиентът) по договора за изработка, въпреки, че дава работа на изпълнителя не е негов работодател. Клиентът няма задължение да осигурява безопасни условия на труд и не отговаря за настъпили вреди (злополуки) на изработващия в случай, че той използва опасната си стълба или не я използва както трябва, не слага ръкавици, работи по джапанки, или заварява без предпазна маска, поради което се нарани.

Както се спомена по-горе изработващият е независим, работи в свой интерес и на свой риск. Той носи последствията от неспазването на безопасни и здравословни условия на труд, а ако се нарани не може да търси обезщетение от друг, който не е проявил вина.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

2 мнения за “Договор за изработка и Трудов договор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *