Гласуване на българите в чужбина

Гласуване на българите в чужбинаОт около месец темата за гласуване на българите в чужбина стана актуална. Някои медии лансираха тези, че с промените, които се предвиждат в Изборния кодекс се отнема правото на българите живеещи зад граница да гласуват. Те излизаха с големи заглавия “Не разбрахте ли, че целта им не е да гласуваме?“, и други подобни.

Всъщност една от най-значимите промени е гласуването в чужбина да се извършва само в дипломатическото или консулското представителство. Дори зарадвалата всички нас на Евровизия Поли Генова призова политиците да дадат право на българите в чужбина да гласуват. Доста медии показваха разочарованието и възмущението на българи, най-вече в САЩ и Канада, от това, че депутатите им отнемат правото да гласуват.

Дали това е така и кой (кои партии) имат най-голяма полза от това в чужбина да се гласува в неограничен брой избирателни секции?
Съгласно справка от Централната избирателна комисия (ЦИК), която може да се види тук, на последните парламентарни избори в Канада са открити 4 избирателни секции, в които са гласували 1639 души, в Македония са открити 3 – гласували 582, в Русия 2 секции – гласували 378, САЩ 42 секции – гласували 9421, а в Турция 138 секции, като гласували в тях са 63069.

Извън данните за гласуването, вероятно представлява интерес какво всъщност се състоят промените в Изборния кодекс?
Със Закон за изменение и допълнение на изборния кодекс (ДВ, бр. 19 от 2014 г.), в сила от 26.05.2016 г., се приема, че гласуването на избори в България е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг. Лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори. Не се заличават от списъците лица, които докажат наличие на уважителни причини – отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост и други непредвидени обстоятелства, както и българските граждани, пребиваващи извън страната, хората с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, и лицата над 70-годишна възраст, които не са упражнили избирателното си право.

На следващо място, законът постановява, че избирателните секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство. В населените места на държавите членки на Европейския съюз, както и в трети страни, в които няма такива представителства, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявление за това.

В допълнение, към реквизитите на бюлетината за гласуване се добавя изискването тя да има квадратче за поставяне на знак X или V, отразяващ волята на избирателя, в което е изписано „Не подкрепям никого“.

Със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който е в сила от деня на обнародването му, са предвидени и правила за провеждане на дистанционно електронно гласуване. След 1 януари 2018 г. се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване на три последователно проведени избори, включително частични, в един изборен район, определен от Централната избирателна комисия. До 2018 г. ЦИК ще проведе три симулации на дистанционно електронно гласуване, като се използват измислени партии, коалиции или кандидати.

Дали целта на политиците всъщност е да не гласуваме, с което започнах в началото, или друга оставям на всеки сам да прецени, както и да прецени дали промените в Изборния кодекс са необходими и положителни.

*Настоящата статия не е изчерпателна, относно промените в Изборния кодекс и изразява личното мнение на автора като адвокат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *