Брак, развод и последици.

“Искам да се разведа. Не мога така повече, става все по-лошо. Какво ще стане с детето, мъжът ми каза, че ако му го взема, ще ме убие…“

Темата е доста обширна и не би могла да бъде разгледана в пълнота в една статия.

Освен обширна, е много интересна и актуална предвид това, че в наши дни значителен процент от браковете биват прекратявани с развод.

Поради тази засилваща се тенденция реших да внеса някои разяснения, като се надявам настоящата статия – „Брак, развод и последици” да бъде полезна.

Брак

История.

Според римския юрист Модестин и римскоправната концепция бракът е хетеросексуална връзка, обединяване на имуществата, извършване на брачен брачен ритуал с клетви пред боговете и демонстрирано отношение пред хората [1].

След разпадането на римската империя и разпространението на християнството като масова религия в Европа бракът минава под властта на църквата [2].

Така църквата схваща брака като общение, благословено от Бога, както и не толкова като физическо, колкото като духовно обединение на съпрузите с цел взаимна помощ и съдействие по пътя на достигане на спасение [3].

Християнството възприема брака като тайнство, като венчанието може да бъде извършено само при участието на представител на църквата, чрез извършването на определен ритуал.

Като тайнство бракът е установен в Новия Завет. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите Господ Иисус Христос привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). [4]

Че бракът е тайнство се вижда от думите на св. апостол Павел. Той го нарича тайна велика и го сравнява със съюза между Христа и Църквата: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът“.

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата“(Ефес. 5:31-32). Тук мисълта на апостола е, че само когато бракът е отобраз на съюза на Христа с Църквата, той е тайна велика. Християнският брак е благодатно осветен съюз, както благодатния съюз на Христа с Църквата. И единият, и другият са благодатни. [5]

Бракът сега.

В по-ново време религиозните схващания за същността на брака се изоставят и постепенно бракът придобива светски характер. За пръв път гражданският брак е въведен като единствено законен в Австрийска Холандия (днешна Белгия).

С акт на Йозеф II от 1784 г. се постановява, че “отсега нататък бракът ще се разглежда като граждански договор и по никакъв начин не ще бъде обект на каноните на църквата“. [6]

У нас гражданският брак е признат като единствено законен от влизането в сила на Наредбата-закон за брака през 1945 г.

Проф. Ц. Цанкова възприема брака като общност от двама души, които чрез нея задоволяват най-съкровените си потребности за любов, интимен живот и съжителство.

Видно от горното е, че бракът има характер на обвързване, основано на взаимно и доброволно съгласие. Това обвързване предполага и взаимни ангажименти на встъпващите в брак, задължения един към друг, както и права на всеки един от съпрузите да изисква от другия определено поведение.

Тази същност на брака го доближава по съдържание до договора. Бракът-договор в съвременния живот противостои на религиозното разбиране за брака-тайнство.

Според съвременните разбирания, бракът е учреден в светска форма съюз на мъж и жена за създаване и поддържане на семейство.

Според определението за брака у нас, може да сключат брак само мъж и жена пред длъжностно лице по гражданско състояние – кмет на община.

Тоест, българското законодателство за разлика от това на редица държави: Швеция, Белгия, Норвегия, Испания, Португалия, Холандия, Франция, САЩ, и др. не позволява хомосексуалния брак.

Брак в България може да сключи лице навършило 18 г.. По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице на навършени 16 г., но след разрешение на районния съд.

Встъпващите в брак имат възможност да изберат имущественобрачния режим, на който те ще подчинят отношенията си по време на брака. Този избор е личен и по общо съгласие на двамата встъпващи в брак. Може да бъде на общност или на разделност.

Встъпващите в брак могат да сключат и брачен договор.

Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на равенство в правата и задълженията, взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор на упражняване на професия.

Развод

За радост или тъга брачната връзка не продължава вечно. Рано или късно бракът се прекратява. Това прекратяване може да стане по три начина:

1. Смърт на единия съпруг.

2. Унищожаване на брака – в случай, че е имало пречки да бъде сключен. Например ако се окаже, че съпрузите имат кръвна връзка.

3. Развод.

Разводът е резултат на изчезналата взаимна любов, доверие, уважение, общност и желание за взаимопомощ. Много често взаимните мечти за по-добро бъдеще на довчерашните обичащи се съпрузи се заместват от омраза и желание да навредят на другия, независимо какво ще им коства това. Страните се превръщат във врагове, които насочват усилията си в това бившият да бъде зле, независимо от всичко.

Всеки адвокат е имал случаи, в които единият съпруг му заявява, че иска да „срине” или „унищожи” другия. Да не говорим, че разводът често се предхожда от дела за домашно насилие, побои не само между съпрузите, но и между близките на двамата и следващите от това наказателни дела за телесни повреди и обиди.

Не са рядкост и случаите, при които се стига до убийства. От всичко това разбира се най-много страдат децата. Именно поради това, запазването на брачната връзка против волята на съпрузите е безпредметно. Нежеланието им да живеят като съпрузи следва да бъде уважено.

Запазването на брака при лисата на взаимност, дори някой от съпрузите да е съгласен с това фактическо положение, също не отговаря на представите за брак. Формалното запазване на брачната връзка би създало само едно нетърпимо от правния ред разминаване между правното и фактическо положение.

И в двата случая съдът, след като установи тези основателни причини за запазването на брака, следва да го прекрати чрез развод.[7]

Разводът би могъл да се определи като способ за прекратяване на брака по съдебен път приживе на съпрузите, на основания, възникнали след сключването му.

Според проф. Ненова разводът е неизбежно зло, допускано, за да се избегне друго по-голямо зло – съществуването на безнадеждно разрушени, безполезни (а дори вредни) за съпрузите, децата и обществото брачни връзки. [8]

В Римското право разводът не е забраняван. Император Юстиниан (536 г.) издава Новела 23, в която изрично постановява, че бракът като предхождащите го годеж и обещания за зестра и предбрачно дарение са връзки, които може да се разтрогнат.[9]

Видове развод:

Разводът може да бъде постигнат по два начина.

Развод по взаимно съгласие, при който и двамата съпрузи желаят бракът да бъде прекратен, и развод по исков път, когато бракът се разтрогва поради дълбоко разстройство, по волята на единия съпруг – независимо от желанието на другия.

Това обаче не е съвсем точно. Много често се срещат разводи по взаимно съгласие и без съгласието на съпрузите да е взаимно. Тоест, единият иска развод, но другият желае да запази брака. Но съзнавайки, че няма как да се запази бракът и изправен пред неминуемото му прекратяване, съпругът се съгласява бракът да бъде прекратен по „взаимно” съгласие, въпреки нежеланието му.

Възможна е и обратната хипотеза. И двете страни желаят да се разведат, тоест има взаимно съгласие за развод, но разводът се извършва по исков ред. До това се стига поради невъзможност на съпрузите да се разберат за последиците на развода – за това как да разделят имуществото си, на кого да бъдат предоставени родителските права върху децата, размер на издръжката, режим на виждане на децата и други.

Това, което отличава развода по взаимно съгласие и развода по исков ред, е друго.

При развод по взаимно съгласие страните подписват споразумение, в което уреждат отношенията си след прекратяването на брака. Тоест сами определят последиците на развода – местожителството на децата, отношенията на бившите съпрузи с тях, подялбата на имуществото, издръжката.

При развод по исков ред не е така. В този случай съдът е този, който определя следбрачната съдба не само на съпрузите, а и на техните деца. До това се стига поради крайно влошени отношения между съпрузите и невъзможност за каквато и да е комуникация между тях.

Развод по исков ред също е два вида: такъв при който една или двете страни искат съдът да се произнесе по вината за развода и по-опростения вид – без произнасяне по вината.

Статистиката на НСИ:

През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака – с 368 повече спрямо предходната година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете е 31.7, а на жените е 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените. За 87.0% от жените и 86.2% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в областите Перник и Ловеч – по 2.6‰.

Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година. От всички прекратени бракове 80.4% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.9%), следват причините „несходство в характерите“ (26.0%) и „фактическа раздяла“ (6.6%).

Разводът не е бил първи за 9.4% от жените и 11.0% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 година.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.

Видно от статистиката, е че почти всеки трети брак завършва с развод!

Последици от развода:

Раздялата на съпрузите влече след себе си редица последици. Отпадат задълженията им като съпрузи, всеки от тях може да сключи нов брак, като няма пречка това да бъде и с предишния съпруг. Имуществото, което е било съпружеска общност, става обикновена съсобственост. В зависимост от това дали съпрузите са сключили брачен договор, то последиците се уреждат в него.

Една от най-значимите и сериозни последици от развода е свързана с положението на децата, ненавършили пълнолетие.

Отглеждането и възпитаването на децата не може да се осъществява както е било преди разтрогването на брака. Те няма как да продължат да живеят при същите условия на съвместно съжителство на цялото семейство.

В случай че родителите не постигнат съгласие относно упражняването на родителските права, то съдът е този, който определя по-нататъшната съдба на децата в отношенията им с родителите.

Във всички случаи интересът на децата е водещ и стои над интересите на всеки един от родителите. Основната задача след развода е осигуряването на най-доброто за децата в духовен и материален смисъл.

Въпросите, които следва да бъдат решени по съгласие между родителите или от съда, са:

1. Упражняването на родителските права спрямо децата.
2. Отношенията на децата с родителя, който не упражнява правата.
3. Издръжката на децата.
4. Местожителството на децата.

Съвместно упражняване на родителските права:

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 15 юни 2017 год. излезе с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 гр.София, 03.07.2017 год.

Съгласно това решение няма законова пречка упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им.

Упражняването на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители.

Във всеки случай е задължителна преценката на съда на интересите на детето като водещ критерий за определяне на конкретен режим на съвместно упражняване на родителските права.

*Свързани теми:
- Домашно насилие. Заповед за защита. Доказване.
- Лека телесна повреда.
- Обидата в социалните мрежи.
- Не без адвокат.
**Използвана литература:
[1] Семейните отношения в променящия се свят, Сиби 2014 г., стр. 30
[2] Семейните отношения в променящия се свят, Сиби 2014 г., стр. 45
[3] Семейните отношения в променящия се свят, Сиби 2014 г., стр. 46
[4] http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/brak/index.htm
[5] Пак там.
[6] Семейните отношения в променящия се свят, Сиби 2014 г., стр. 49
[7] Коментар на новия семеен кодекс, ИК ''Труд и право'' 2009 г., стр. 137.
[8] Коментар на новия семеен кодекс, ИК ''Труд и право'' 2009 г., стр. 158.
[9] Семейните отношения в променящия се свят, Сиби 2014 г., стр. 34.
***Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

2 мнения за “Брак, развод и последици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *