Адвокат на престъпник

адвокат“Помагат ли на престъпниците адвокати, които ги защитават в съда?“

Срещнах този въпрос в една социална мрежа съвсем наскоро. Там той беше зададен така:

Извършват ли престъпление адвокатите, като защитават престъпници?

Този въпрос се повдигна наскоро и сред мои познати, които се бяха настроили против адвокат на акушерката, която преби бебе в болница. Този адвокат бил какъв ли не: идиот, наглец – за това, че защитавал такова чудовище, че и се показвал по ТВ. Преди време пък една колежка – адвокат ми заяви, че не се занимава с такива дела, защото не иска да защитава и помага на престъпниците.

Въпросът не е лек и може да се тълкува нееднозначно. Според един от коментaрите под публикацията, за която споменах – отрицателното отношение към адвокати, които защитават извършители на престъпления, се дължи на медиите и филмите, които твърде често представят адвоката-защитник като направил много пари злодей, опитващ се да изкара невинен престъпник, който е очевидно виновен.

Всъщност, работата на всеки съдебен адвокат, защитаващ извършило престъпление лице, не е да му помогне да избегне реализирането на наказателната отговорност спрямо него.

Адвокатът е страна в наказателния процес, равнопоставена на другата страна – прокурора, който е внесъл в съда обвинителен акт срещу лицето, за което твърди, че е извършило престъпление. Казвам твърди, защото до постановяване на осъдителна присъда, всеки се счита за невинен. А това е основен принцип във всяка правова държава. Виновността пък следва да се докаже от прокурора, и то по несъмнен начин.

Именно в тази дейност по доказване извършването на престъпление, ролята на адвоката е съществена. Неговата работа е да следи за спазване на закона, което да гарантира справедлив съдебен процес. Неговата роля е да осигури необходимия баланс в делото, като парира честия обвинителен уклон на прокурора и честото тенденциозно интерпретиране на доказателствата от страна на обвинението, единствено в негова полза.

По този начин изправеното на съд лице получава справедливо третиране и честен процес. А справедливият и бърз процес са едни от принципите на правовата държава – гаранция за правата и свободите на гражданите. Всеки един гражданин, дори извършил престъпление, има права, които следва да бъдат спазвани, и то в пълен обем.

Едно от тях е правото на адвокат. В ред случаи правото на адвокат прераства в ЗАДЪЛЖИТЕЛНА адвокатска защита, която трябва да бъде осигурена. Ако това не стане, то е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита и е основание за отмяна на съдебния акт.

Ролята на адвоката на извършилото престъпление лице, е и да следи дали доказателствата за извършеното престъпление са събрани законосъобразно. Твърде често това не е сторено, а постановена осъдителна присъда на база такива доказателства би била порочна. От важно значение е дали разпитваните свидетели говорят истината и дали някои от тях не обслужват само и единствено прокурорската теза.

Въпреки, че законът определя прокурора като “блюстител на закона“ (conservator legis), който трябва да събира не само обвинителни, но и оправдателни доказателства – събирането на оправдателни доказателства от него, е изключителна рядкост, и всъщност е едно добро пожелание.

Прокурорския (а и общочовешки) стремеж за кариерно израстване и успех в работата е честа причина доказателствата в полза на подсъдимия да бъдат неглижирани или несъбирани от обвинението.  Ако все пак има такива, то именно за това е ролята на адвоката – да открие и изтъкне тези доказателства. Те спомагат за правилната преценка от страна на съда и за постановяване на справедлива, а не на угодна за обвинението присъда.

Не е за подценяване и възможността на съд да бъде изправено невинно или психично нездраво лице. Без адвокат, който го защитава или с адвокат, който не си върши работата както трябва, вероятността такова лице да бъде осъдено значително нараства, а това не може да се допусне в правова и демократична държава.

Ето защо, ефективната адвокатска защита е гарант за спазване на законността в държавата, както и зачитане на правата, и интересите на гражданите.

В този смисъл по дело, в което аз встъпих като адвокат на подсъдимия, съдията беше отстранил назначения преди това служебен адвокат. Отстранен за това, че адвокатът се беше “запознал“ с делото в края на деня преди заседанието и не беше изискал копия на важни книжа, и доказателства по самото дело.

Според съдията, същият адвокат не се е подготвил и запознал с всички материали по делото. Поради това не е в състояние да окаже ефективна защита на подсъдимия, а само формална такава.

А формалната защита не е в интерес, както за подсъдимия, така и за правото, и опорочава основния принцип за СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС.

*Настоящата не е изчерпателна и отразява личното мнение на автора като адвокат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *